За ролята на майката в живота ни

За ролята на майката в живота ни

Отдавна желая да пиша по тази тема. Много бих искала да изразя, защото темата е важна,  многопосочна, многоаспектна и касае всеки човек, по някакъв конкретен за него личен специфичен начин. Нюансите са тези, които правят разграниченията в историята на всеки човек, що се отнася до него и майка му. Темите са много, ще ги разгранича, макар, че те преливат от една в друга, във взаимообвързаност.

Не всяка душа включва в План-Програмата-Живот да изживее уроците и опитността на майчинството и родителството. (Темата за бащата я оставям за друга статия). Различните поколения в изминалите години са расли с насажданата в тях нагласа, че щом си жена, си длъжна непременно да станеш майка, като задължение, с всички произлизащи от това следствия с цялостно влияние върху живота на жената.

Ако жената не го направи, й лепват клеймо “стара мома”, “нещо й има”, след като не ражда дете. Това повлиява на повечето жени като силна обида-нараненост, сякаш е втора категория жена, след като не се вписва в общоприетия модел-шаблон за жената - щом си жена, задължително е да си майка-родител. Остарелите форми на житейска мироглед-философия все още съществуват, макар, че понастоящем много жени са се освободили от тази обремененост-изискване-задължение към тях, сами вземат решение-избор за себе си, как да постъпят. По друг начин стоят нещата, когато по медицински или здравословни причини (в нея или в мъжа, нейн партньор в живота) не се получава жената да роди дете.

Когато душата реши да включи в План-Програмата-Живот (в женска роля-превъплъщение) избора да стане майка и родител, да премине през тази житейска практическа опитност, тя прави обоснован разностранен анализ, с какви цели-задачи-поуки-следствия-резултатности да бъде този нейн избор. Той е съгласуван с една или повече души, които ще я изберат за своя майка, по същите причини, регламентирайки “правилата на играта”, в която заедно ще участват, в конкретно зададени параметри: околен свят (държава, природен климат, религия, общество, бит, материална-финансова обезпеченост в дома, социален статус, личностни характеристики, житейска философия-мироглед, начин на живот, навици, обстоятелства на зачеване и раждане, осъзнато-желано или неочаквано-изненадващо действие (за жената) и най-вече, каква история от среща в минал живот ще продължат в настоящето, в какви взаимоотношения-взаимовръзки, в каква целенасоченост ще са те).

Ние сами избираме коя душа да стане наша майка, чрез която да се появим на бял свят в Живота на Земята, независимо от това, дали с нашия ум одобряваме или не, дали харесваме коя-каква е майка ни. Умът познава само настоящия живот. Той не разполага с информацията, която носим в клетъчната памет на духа, душата, тялото. По тази причина той следва само обстоятелствата породени в настоящето, които ни сближават или отдалечават от майката, вследствие от общуването и отношенията с нея, с хубав или не-хубав характер. Много често има противопоставяне срещу майката и нейното възпитание към детето (към нас), за което винаги има предпоставки, които определят по-нататъшната линия на взаимоотношенията и в каква посока ще се развиват те, зависи от това, какъв е сценарият между душите за тази “игра майка-дете”. Важно е да се знае, че не жената-майката има водещата роля, а детето, защото то (тази душа) е избрала тази душа да е в ролята на майка за нея, с всички прояви, които тя има като майка към него, в безброй различни разновидности, според изборите, които прави.

Може да е сложно за разбиране, да е неприемливо, да има вменяване на вина, на оправдания, на обида, на агресия, на какво ли не с негативен характер, което поражда противопоставянето срещу майката. Не се учудвайте. Това е съвсем нормално, макар видимо да има неразбиране, защо са такива нещата. Когато сме вече в Живот на Земята забравяме тези договорености между душите, за да можем да изпълним условията на играта по начина, по който е нужно да се случат нещата (за двете души), защото имат нужда от тях за целите на своята лична еволюция, изграждане, утвърждаване, възход. Нужно е духовно осъзнаване и приемане, а не рязко отхвърляне като “това са глупости”. Животът е училище. Всички се учим и растем в него. Все някой е лош към нас, но и ние сме лоши към някого. Няма еднозначни роли, само добри или само лоши. В дуализма на материалния свят всичко е обвързано с усвояване на житейски уроци-поуки-познания-опитност и мъдрост, която помага за пречистването-освобождаването-зануляването в осъзнатост на негативните обременености, които тежат на душата по нейния еволюционен път и възход към по-високите измерения.

Най-общо казано, когато душата избира дадена душа за своя майка за новия си земен живот (в зависимост от заложените житейски уроци и под-мисии в основната мисия на живота), тя подбира един конкретен минал живот, в който вече са се срещали, при други обстоятелства, в друг околен свят и житейски условия, когато са били в история, останала с незавършен край на взаимоотношенията, по не/зависещи от тях причини, с не/хубав характер. Има и други срещи между двете души, в по-предишни минали животи, които също имат своето влияние в изграждането на историята на обвързаност между тях в хода на еволюционните процеси, като често има смяна на ролите, като по този начин всяка от душите разбира от личен опит какво е да си от другата страна, когато “на теб ти правят това, което ти преди това си правил на другия”, за да получиш пълна яснота за усвояваните житейски уроци чрез практическата опитност в изживяванията.

Всичката тази информация се наслоява в най-малки детайли в цялостната клетъчна памет (в клетките на организма и тялото; в емоционалната памет: психика, нервна система, емоции, чувства, усет, възприятия; в жизнените енергийни центрове; в духовните и ефирни енергийни тела), която също много прецизно подбрано от душата (съставителка на План-Програмата-Живот) е включена да подава информация, да събужда спомени, проявяващи се при конкретни отключващи ги фактори, за да изпълнят ролята си за последващите събития и реакции за действията на човека. Те са като дежавю, в оживяла времева линия от миналото, която показва каква случила се история е влязла в продължение в сегашни условия. Когато човек не познава устройството на духовния свят, не е наясно как душата сама планира и програмира новия земен живот, как залага какви да са обстоятелствата в него, определящи го като сложен-лесен, труден-лек, раодстен-мъчителен, успешен-неуспешен, когато не знае, че душите се договарят помежду си какви взиамоотношения-взаимовръзки да имат, по какви причини, с какви следствия поотделно за всяка от тях, няма как лесно да възприеме това, за което сега пиша и споделям.

Надявам се да успявам да помогна на тези хора да изяснят за себе си взаимоотношенията с майка им, защо са такива, а и не само с нея. В работата ми с житейските казуси на хората възприемах какви ли не случили се истории, много от които ще давам за пример като пояснения. Това помага много, пояснява до голяма степен защо изживяваме всичко това, което ни се случва, по начини, които ни харесват или ни обременяват с травмиращи изживявания, които влияят на целия живот и го определят като добър или не-добър. 

Има общи характеристики, но и различна специфика при мъжете и жените, когато говорим за избора на душата, която да е в ролята на майката. В много случаи има повторяемост на взаимодействието, което е било в минал живот, което се повтаря в настоящето (майката е била майка и в предишен живот, а детето е било дъщеря тогава и сега, или син). В тези случаи има надграждане и утвърждаване от страна и на двете души на позитивна взаимовръзка между тях, в която има доверие, подпомагане, обич, любов, загриженост, разбиране, подкрепа, споделеност, близост, съпричастност. Дъщерята обича майка си, приема я за своя приятелка. Синът обича майка си, приема я за приятел-съмишленик-учител, помощник в живота, дори жената, която търси за партньорка в живота подсъзнателно желае да е като майка му, защото знае какво може да му даде, на какво да разчита, ако тя е като нея.

Има случаи, в които ролите са обърнати: в предишен живот детето е било в ролята на майката, майката в настоящия живот е била тогава детето. Случват се две линии на следствия, с позитивен и с негативен характер. Когато детето в настоящия живот, като майка в миналия живот, се е отнасяла грубо (жестоко дори) към детето си, то в настоящия живот “обръщат палачинката”, в резултат на което детето полага усилия да занули тарвмиращите прояви от миналото, помага на майка си, силно я обича, грижи се за нея, въпреки, че тя трудно приема, дори отхвърля, не желае помощта и доброто отношение, които получава от детето си, защото помни, носи в клетъчната си памет спомените от миналия живот, когато е била травмирана от майка си (сега нейно дете). В тази ситуация детето страда, че не получава любов от майка си, но на подсъзнателно ниво помни, че има причина, поради която всичко се случва по този начин, затова полага усилия да промени взаимоотношенията към по-добро, да има разбирателство. Това отнема много години време-живот, много усилия, търпение, упоритост, действия, настоятелност, безотказност.

При жените се изразява в постоянни грижи към майката. Тя получава много блага от дъщеря си, дори на пръв поглед да изглежда, че с нищо не ги е заслужила. При мъжете има синовна обич и постоянна загриженост към майката, което често дразни жената до него в живота, защото не знае (няма как да знае) за миналите взаимоотношения между него и майка му. Това се дължи на процесите на зануляването на едната душа към другата. Има всякакви варианти на поведение (подпомагане с пари, храна, други необходимости, с обгрижване в дома, грижи за здравето й, нищо да не й липсва, подкрепа за желанията й, каквито и да са те). Майката може да се държи лошо към дъщеря/сина си, да му налага забрани, да го бие, да му забранява желани от него неща, да не му показва обич, нежност, любов, да го държи далеч от себе си, да го дистанцира. Тя преповтаря това, което е получила като отношение към нея, когато тя е била в ролята на детето. Така всяка от двете души усвоява уроците за майчинството, за всеотдайността-загрижеността към най-свидното, към детето, на което с целия си живот се посвещава, забравяйки за себе си, потискайки своите потребности-желания-мечти, живеейки подчинен на чужда воля живот, само детето да е добре. То цял живот си остава за нея дете.

В по-тежко проявена форма са взаимоотношенията с майката, когато преносът от минал живот, който душата е включила като влияние върху настоящия живот, е свързан със злоупотреби с личността, бой, малтретиране, поробване, обвинения, унижение, отхвърляне, пренебрегване, манипулиране с различни подбуди-цели, травми, убийство дори (волно или неволно). Отново говорим за ефекта на “обърнатата палачинка”. Вариантите са много. Давам примери. В настоящия живот майката не обича детето си, отхвърля го, не желае да се грижи за него, отбягва го, наказва го, бие го, изоставя го, изгонва го, не може да го понася. Това показва какво е понесла тази душа от действията на душата (в миналото мъж или жена), която сега я е избрала за своя майка, за да занули стореното от нея с добри дела. Майката не обича дъщеря си, отбягва я, изоставя я, защото на подсъзнателно ниво помни, че в минал живот (в историята на техните взаимоотношения) тя е била изнасилена и мъчително убита от мъж (душата, която сега е в ролята на дете за тази жена).

Детето страда, че майка му не го обича, отхвърля го. То търси любовта й, но не я получава. Видимо за другите това дете расте в страдание, но никой не знае (няма как да знае), че има причина да се случват така нещата. Задача за това дете е, в процеса на растежа като зрял човек, като духовно развиващ и осъзнаващ се, да си спомни защо е избрал тази душа за своя майка, да прави необходимото към нея, да се коригира в действията си към нея, да занули травмите от миналото, да освободи своята и нейната клетъчна памет от това тежащо за двете души негативно бреме. Ако не съумее, не го осъзнае, не прави нищо, за да занулява и трансформира тези травми, то тези две души ше продължават срещите си в нови роли-превъплъщения в следващи животи, докато съумеят да се пречистят една към друга. Получава се наслагване и още по-тежко обременяване и за двете души. Това усложнява еволюцията им.

В подобна роля може да са майката и синът в настоящия живот. В миналото майката може да е била причината и/или извършителя на травмиращи действия (като мъж или жена) за душата, която сега я е избрала за своя майка. Вариантите на травмиране са най-различни по характер: изнасилване, побой, робство, алкохолизъм, подчинение, контрол, липса на свобода, ограничения-потисничество, психически тормоз, унижения, убийство, заповеди-разпореждане за изтезания и смърт (когато са били в еднакъв пол или в различен). При такава кармична обремененост синът не желае да общува с майка си, избягва я, не я обича, държи се лошо с нея, наранява я по всевъзможни начини, не се грижи за нея, не мисли за нея като за своя майка, а като за непоносим човек, с когото не желае да има нищо общо, игнорира я. Не са малко случаите в настоящето, когато сме свидетели на такива истории. Няма как да знаем какво минало продължават, показвайки такава взаимовръзка. Няма случайни неща. Всичко има своя замисъл и обяснение защо е такова, а не друго. Ако синът не израства в духовен аспект, в осъзнаване, няма как да се справи в зануляването на травмите от миналото, ще ги пренесе като задача за следващи животи. Не са лесни тези процеси. Болезнени са. Не са по силите на всекиго да ги осъзнае и с любов да ги променя.

В други случаи преносът от минали животи е от житейски ситуации, когато единият застава на пътя на другия, влизайки в конфронтация един към друг. Единият е потърпевш, губещ, страдащ. В настоящия живот тази душа целенасочено избира за своя майка душата, която в тази история от миналия живот е била причинителят на неговите травми-загуби-неволи. В резултат настоящите взаимоотношения като майка-дете са подвластни на същата линия на взаимовръзките от миналото, с тази разлика, че душата, която сега е детето, полага усилия да прости (ако е духовно осъзнаваща се), да занули негативността наслоена в клетъчната памет. Майката приема сина/дъщеря си като съперник, като човек срещу който воюва, от когото иска само да получава, независимо дали й е нужно или не. Предизвикателствата при тези взаимоотношения са много. От детето (синът/дъщерята) зависи дали тази линия ще се промени към по-добро или ще се занули, или ще се пренесе за разрешаване в следващи животи. 

С тежка травмираща обремененост са взаимоотношенията между майката и детето (синът/дъщерята), когато преносът от минал живот е свързан със съперничество, кой е по-добрият, по-можещият, по- във всякакво отношение. Продължението на такава линия в историята между двете души в настоящия живот също никак не е лека задача, основно за душата, която е детето, защото то има водещата роля за осъзнаването и трансформирането на травмите, които миналият живот е нанесъл на двете души. И в настоящето съревнованието продължава, особено когато са в ролята на майка и дъщеря. Отстрани изглежда странно и необяснимо как така майката завижда на дъщеря си, копира я, не й желае доброто в живота, саботира успехите й в заниманията й, пречи й по всякакви начини да постига радост, успехи, с вечно недоволство, мрънкане, искания за какво ли не, като постоянен недоволен дразнител. Когато душата е в ролята на сина, отношението към майката може да навлезе в крайности, като вид спасение от агресивното й поведение към него.

Когато има наслагване в миналите животи на една и съща история между две души, с която и двете не са успели да се справят с трансформиране-освобождаване-зануляване, то тежестта на травмираността и за двете става много трудна задача, която пренасят в нова среща понежду си, в нов живот. Тогава се появяват като предизвикателство тежки заболявания, при които едната душа, в ролята на майката, се налага да се грижи за болното дете, дълго време страдащо, ползващо много лекарства, обслужване от лекари, нужда от пари, които липсват. Другата душа, в ролята на детето, полага усилия да има водещата роля в трансформациите, но при силно утежнени обстоятелства, свързани с мъки, страдания, преодоляване на сложни ситуации и препятствия. Има и другия вариант: майката да е болна, а детето от най-крехка ранна възраст да търси начини как да помогне на майка си, тя да се излекува, да спре да страда. Човек трудно би повярвал в тези взаимозависимости, защото е воден от добри чувства, от състрадание, от видимата страна на нещата. Скритата природа на причините за случващото се са незнайни за другите, защото няма как да знаят каква е предисторията на взаимовръзките във взаимоотношенията между тези две души.

Още една травмираща причина има във взаимоотношенията между майката и детето, с усложнения, за които намеса има бащата, който е агресор към майката, на чиито действия детето (син/дъщеря) става свидетел още от най-ранна крехка възраст. Историята на взаимоотношенията на душата, която в настоящето е детето, с душата на бащата, винаги е пренос от минали живот с негативни последици за душата на детето.  Това е причината детето да е силно загрижено за майка си, да е в нейна защита, да се опълчва смело на бащата в защита към майка си, дори да е на невръстната възраст 3-4 годинки. Резултатите са тежки и с влияние върху целия живот на сина/дъшерята: ослепяване, заекване, алкохолизъм, паник-атали, страх, наддаване на телесно тегло в големи размери, бягство от действителността, психически отклонения, депресивни състояния, загуба на реалността, създаване на измислен свят като бягство от настоящето, трудна или невъзможна комуникация с другите хора, самоизолиране, постоянна тревожност, че нещо лошо ще се случи, страх от смъртта, страх от загуба на майката, гняв към бащата и към всички мъже като другия пол, загриженост към майката, кяото в много случаи си отива от живота в по-млада възраст, от раково заболяване. Тъгата по майката е непосилна. Има вменяване на лична неспособност да помогне, да спаси майката от агресора-баща, дори отказ дъщерята да стане майка-родител, от страх да не се случи същото с нея и с детето й. Синът в повечето случаи копира поведението на бащата и на свой ред става агресор към жената и детето/децата, когато създаде семейство. В малко случаи синът поема в по-добрия вариант на лично поведение-отношение към жената до него и към децата си, защото помни, не желае повторение на модела, в който той е бил потърпевш.

Мислете с обич за своята майка и помнете, че е ваша лична задача да занулявате пренесените от миналото трамви, страдания, болки, всякакви негативности-бреме, че вие имате водещата роля в тези процеси на осъзнаване-зануляване-освобождаване-трансформиране в по-добра, положителна насоченост на връзката между вашата и нейната душа. Помнете, че тя изпълнява ролята, която сте й възложили! Може да ви изнервя, може да искате да избягате колкото се може по-надалеч от нея като спасение, може да изпитвате негативни чувства, може да я обвинявате за несполуките в живота ви, всичко може да мине като емоция-усещане през вас. Разбираемо е. Да, може да не си спомняте, че причините ги има и че те идват до голяма степен от миналото. И вашата, и нейната душа носи в паметта си историята на взаимоотношенията-взаимовръзките от среща в минал/и живот/и. Тя разчита на вас, че ще се справите. Дори да не го показва, знайте го, че го има в душата й като желание-вяра-надежда, че ще успеете.

Сложни за разбиране са човешките взаимоотношения. Никой не би могъл да изброи всичките им разновидности. Те са училище, в които всички ние учим, усвоявааме, утвърждаваме чрез практическа опитност в дуалността в материалния свят на Земята безброй важни постановки, които помагат на душата ни да еволюира, да учи Любовта, да израства с нея, да я проявява и самите ние да сме извор на Любов. Този процес е дълъг и труден. Всички сме в него.

Галя Йосифова