Визуализация-медитация За моята майка

Визуализация-медитация За моята майка

https://www.youtube.com/watch?v=YYAbk4GRuwY&list=PLRYkAa71dBZCBZJVqBhyw05b2-66g1rgC&index=64 

Импулсът в мен днес насочва вниманието и изживяванията ми към преглед осмисляне, анализ, осъзнаване, на историята на взаимоотношенията-общуване с моята майка. Имам необходимост да го направя, за да се разтоваря от всичко онова, което се е насъбрало в мен през годините живот до настоящия момент. Затова отделям днес време, за да премина през задълбочения процес в моята цялостна клетъчна памет и направя необходимото, да дам възможност на душата ми да се излее през моите усещания, чувства, емоции, размисъл, за да се почувства облекчена и разтоварена от бремето, което й тежи.

Намирам спокойно уединено място, където никой няма да ме безпокои, изключвам телефона, слагам го далеч от мен, за да не ме разсейва. В удобна за мен позиция за тялото, на фона на лека, приятна медитативна музика постепенно се отпускам. Позволявам на мислите в ума ми да се отдръпнат настрани, да си починат и те от ежедневната работа, с която са ангажирани. С доверие позволявам на сетивата, чувствата, емоциите в мен да възприемат информацията, която цялостната ми клетъчна памет изважда на повърхността. Приемам я такава, каквато е, без да я променям за мое удобство. Знам, че има различни гледни точки, чрез които да изразя всичко случило се между нас в Живота. Аз желая да оставя потокът на спомените сам да определи кое как да се покаже, така, както душата ми ме насочва да бъде, за да постигна ползотворност в този дълбок процес.

Затварям очи. Дишам и издишам, дълбоко, плавно, спокойно. Заслушвам се в ритъма на сърцето си. Той е учестен, но с всяко вдишване и издишване става все по-бавен и влиза в единен ритъм с дишането ми и с музиката, която ме предразполага към пълно отпускане на тялото и влизане в покой на ума. Дишам и издишам. Усещам тялото си все по-леко и по-леко. Постепенно ме завладява блага енергия, даваща ми увереност, че ще се справя по най-добрия и нужен за душата ми начин в осъзнаването-осмислянето-анализа на историята, в която аз и моята майка сме общували по хубав и по нехубав начин, което за мен и за нея е имало различни следствия, дало е отражение върху нас самите, върху живота ни и действията, които сме предприемали, всяка за себе си, осъзнато или неосъзнато, вследствие на изживяванията в нас.

Във вътрешното ми зрение виждам как се появява пулсираща златна светлина с лилав оттенък в периферията й. Тя сякаш танцува приближавайки се към мен. Идва все по-близо и по-близо, накрая потъва в мен. Усещам, че златно лилавата светлина идва в помощ-подкрепа за мен, да съм силна и можеща, уверено да навляза в картините, разказващи историята свързваща моята душа и душата на моята майка във взаимоотношение майка-дете.

Да, знам, че аз осъзнато, по ред важни за душата ми причини, съм избрала именно тази душа да влезе в ролята на моя майка в настоящия ми земен живот. Съгласували сме се за сценария, който ще следваме в житейските събития, които в хода на Живота ще ни събират и разделят, ще ни въвеждат в радостно общуване, ще ни противопоставят една на друга, ще ни предизвикват да изживяваме различни  емоции, чувства, изживявания, които всяка от нас възприема по начин, нужен за душите ни в училището Живот, да усвояваме нужните за душите ни и за тяхната еволюция житейски уроци, поуки, познания, мъдрост в практическа опитност.

В съзнанието ми като на забързан каданс преминават различни картини от времето на моето раждане и израстване в хода на времето Живот. Трепетно вълнение ме обхваща при изплуването на  спомените за моето раждане. То е ключов момент за душата ми – моят рожден ден, който през годините отбелязвам като моя най-личен празник. Цялостната ми клетъчна памет изважда на повърхността много моменти от мига на раждането ми. Първата глътка въздух, с която поех пътя си в новия земен живот. Чувах и възприемах със слуха си звуците в околния свят, който виждах с вътрешното си зрение.

Ново бе за мен, макар много пъти душата ми да е преминавала през този процес, раждането, идването в нова роля проявление в План-Програма Живот, всяка различна и обогатяваща душата ми с нова опитност. Усещах любовта на жената, която е моята майка, която ми е дала живот, която ме е приела в живота си. В този съкровен момент тя се радва, че ме има, че ще се грижи за мен, докато съм безпомощна и зависима от нея в тялото на бебето, което съм. Да, смесени са емоциите и чувствата в мен, докато си припомням първия ден от идването ми в този живот. Нежна топлина ме облива цялата.

После спомените сякаш препускат във времето, докато съм растяла, когато съм се изграждала като самостоятелно човешко същество, възприемащо с любопитство къде, в каква среда, в какъв околен свят съм се озовала съгласно избора на душата ми. Постепенно радостта се заменя с усещане за неприятни спомени, когато съм боледувала, когато не ми е било добре, когато съм виждала загриженото лице на майка ми, как да ми помогне да съм отново здрава и жизнена.

Възприемам нейните изживявания. С нея сме свързани в мисловно-телепатична връзка чрез пъпната връв майка-дете. Така разбирах какво й е на нея, докато се грижи за мен, като нейно дете, освен всички други грижи и задачи, които има тя в своето ежедневие. Натъжавах се, когато тя е изморена, изтощена, изнервена, без сили от енергията и изживяванията, които има, свързани не само с мен като отговорност, а и с грижите за дома, в работата й, в общуването с баща ми, с роднините, с хората, с които общува и си взаимодейства, с хубави и с нехубави за нея възприемания.

Много често тъгувах, че тази нейна умора не й дава сили да ме гушне в топла майчина прегръдка, да ми покаже обичта си, да ме приласкае с нея, да чуя гласа й, че ме обича. В такива моменти се чувствах забравена, самотна, ненужна.

Спомените ми от бебешката възраст и от детските години се групират в хубави и в нехубави. Изживявам и едните и другите със силни емоции и чувства. Осъзнавам, че тъгата от самотността, от липсата на достатъчно проявени от страна на майка ми към мен прегръдки, общуване с мен, проява на обич и радост да ме има в живота си, се е наслоила в паметта ми. В хода на Живота съм усещала много пъти тези изживявания как на подсъзнателно ниво са ми оказвали влияние.

Храната любов не я получавах от нея в детските си години, затова се научих да съм сама за себе си самодостатъчна, да си набавям енергия от небето, играта с птичките, мои измислени игри, за да не мисля и не тъгувам за това, което не получавах. По този начин се дистанцирах от нея. Тя бе все строга с мен, изискваща, сериозна, контролираща. Такава я помня. Нито един спомен нямам от детските си години с нея, когато да е била усмихната, весела, общуваща с радост. От позицията на събраната мъдрост, сега я разбирам, напълно. В миналото като дете не я разбирах.

Анализът на спомените ми преминава през хубави и нехубави изживявания. Осъзнавам, че те са били нужни и на двете ни, всяка за себе си да усвоява важни житейски опитности и уроци. Аз от своя страна осъзнавам, че са мои водещата роля и отговорността за пречистването и трансформирането на натрупаните негативни изживявания и следствията от тях, останали в моята и в нейната клетъчна памет. Духовният път, който следвам, ми помага да осмисля как точно да се задействам в тези процеси, какви методи да ползвам, какво отношение да имам към нея и към себе си, така, че да постигна ефективност и за двете ни.

Наясно съм, че това изисква упорит труд, постоянство, търпение, безотказност и най-вече, любов, която е водещият фактор в този процес. Зная, че е трудно, но не е невъзможно, затова заявявам моята готовност да се вслушвам в гласа на душата си. Тя ме води и направлява как и откъде да започна, как точно да преминавам през отделните стъпки на осмислянето, осъзнаването, анализа, как да благодаря с признателност на майка ми, как да благодаря на себе си, как да благодаря на нашите невидими спътници в живота, които ни подкрепят, закрилят, подпомагат, за да успяваме да постигаме резултатите, към които сме устремени.

Душата ми ме води в стъпките, как да прощавам с разбиране, как да излъчвам безусловна любов към душата на майка ми, към себе си, а също и към всички други преки и косвени участници в историята на взаимоотношенията ни в настоящия живот. В този процес на осъзнато пречистване и трансформиране на негативите, които са тежко бреме в клетъчната ни памет, потъмняващи енергията, която изпълва енергийната нишка, свързваща душите ни, участват и случилите се събития между нас в минали животи, когато сме били други хора, живели при други условия и обстоятелства.

Потъвам в осъзнаване и за тези събудени спомени, защото те са предхождащото бреме, натоварило душите ни с кармична обремененост. Не се замислям за това, колко дълго ще съм в този процес. Навлизам все по-надълбоко в него, в отделните стъпки, в безвремие, погълната от изживяванията, които емоционалната ми памет изкарва на повърхността. Не се страхувам от болката, която има в тях. Всяка клетка в мен се отзовава с доверие към мен, с надежда към мен, че ще им помогна да се освободят от товарите, които досега са носели в себе си, които са повлиявали неблаготворно и на здравословното ми физическо и психическо състояние.

Все по-надълбоко навлизам в спомените, такива, каквито изплуват в мен. Коректно приемам информацията в тях. Не се стремя да оправдая себе си или да внуша вина на майка ми за случилото се между нас през годините живот. Зная, че майка ми ги е изживяла по нейния си начин, от позицията на нейната гледна точка и разбирания за Живота.

С мъдростта в мен приемам и се съгласявам с това, че нейната истина е толкова вярна и важна, колкото моята истина за взаимоотношенията ни. Това ми помага да съм обективна, да приемам нещата такива, каквито са, без да ги видоизменям, без да влизам в ролята на жертва, на ощетена от нея по някакъв начин. С мъдрост осъзнавам, че тя е направила за мен това, което е било по силите й, в нейните възгледи, мироглед, възприятия за живота, възпитание от родителите й и от обществото, как като моя майка да ме отглежда и възпитава като нейно дете.

С мъдрост приемам факта, че душите ни сами са подготвили сценария за взаимоотношенията ни като майка и дъщеря за настоящия живот. Тя изпълнява своята роля към мен, както и аз моята към нея. Животът е игра и училище, в които се учим да израстваме духовно осъзнато, за да помагаме в еволюционните процеси на душите ни. Зная, че вариантите са били много, как точно да изпълним ролите си една към друга. Изпълнили сме този, който е бил най-подходящият като възможност.

Благодарна съм на моята майка за всичко случило се между нас, въпреки всичко, което ме е разплаквало през годините, което ме е карало да се чувствам така, сякаш нямам майка, която да ме обича и подкрепя без да ме критикува или отклонява от избрания от мен житейски път, защото благодарение и на нея и на отношението й към мен аз съм станала човека-личността-твореца, които съм, тук и сега, следващ с дръзновение житейския си път и мисия в живота.

Излъчвам с искрена обич и любов, с признателност благодарността си към моята майка!

Благославям душата й да се чувства олекотена, освободена, пречистена от негативното бреме, което е носила в себе си като следствие от изживяванията в общуванията си с мен, в настоящия живот и във всички минали животи, в които сме се срещали, в различни роли и истории на взаимовръзките между душите ни.

Благославям и моята душа, по същия начин. Това изживяване ми помага да усещам как енергийната нишка, която свързва душите ни, става все по-гъвкава и енергична, а в нея пулсира ярка сияйна златисто-бяла светлина, излъчвана от мен към нея и от нея към мен. Душите ни утвърждават това положение. Вече няма нужда да се срещат отново в следващи животи, със задачата да зануляват и отработват негативни спомени. Те вече са се справили с тях!

Бихме се срещнали отново, за да утвърждаваме и във физическия земен свят тази безусловна любов, която изпълва душите ни, една към друга.

Благодарна съм на душата си, че ме води, направлява и подпомага по този път на пречистване, трансформиране, зануляване, обновяване, възраждане на взаимовръзката ми с душата на моята майка. Благодарна съм на моя дух, че неуморно ме подкрепя и води по пътя напред и нагоре, въпреки всички трудности, противопоставяния, болки, негативни емоции и чувства.

Благодарна съм на всички мои невидими спътници, които знам, усещам, че са винаги и за всичко заедно с мен, като опора и подкрепа към мен с мъдростта, която възприемам и прилагам в тези енергийни процеси. Вече мога напълно да се отпусна и зарадвам на постиженията си. Аз заслужавам да ги отпразнувам с радост и удовлетворение!

Оставам притихнала в тази радост. Усещам сияйна блага енергия как ме обгръща и с гальовност ме приласкава в топла прегръдка изпълнена с обич към мен. Наслаждавам се на тези мигове в безвремието, където има само Любов, Благост, Мъдрост и Светлина. Вярвам, че и душата на майка ми е в това съкровено благословено свисше изживяване заедно с мен, в мълчаливо общуване.

Постепенно усещам как мислите ми, свързани с реалността, се завръщат в съзнанието ми. Тялото ми възвръща усещанията за тежест и раздвижване. Бавно отварям очи. Сърцето ми бие в ритъм на щастлив човек. Аз съм щастлив човек и продължавам Живота си напред като щастлив човек! Така е. Така ще е и занапред!

https://www.youtube.com/watch?v=77YwsoKsNV8&t=5s  музикален фон