Визуализация медитация Енергийно пречистване от негативни товари в мен - на бялата яхта
- Публикувана на Петък, 04 Юни 2021 13:23
- Написана от galjajosifova
- Посещения: 537
Визуализация медитация Енергийно пречистване от негативни товари в мен -
на бялата яхта
https://www.youtube.com/watch?v=A6Aa5GYaUYc&list=PLRYkAa71dBZCBZJVqBhyw05b2-66g1rgC&index=66
Всеки човек има необходмост да се разтовари от негативното наслоено бреме, което тежи избавя по пътя. Този гласов сеанс има тази насоченост, да е в помош и подкрепа към хората, които са устремени да работят със себе си в тази посока.
Усещам в себе си необходимостта да направя нещо полезно за себе си, което да ми помогне да се разтоваря и освободя от многото натрупани в мен негативни изживявания, от всякакъв характер, от болки, травми, страдания, страхове, лично неудовлетворение, усещане за вина и изоставане в проявленията ми в житейския ми път, мои слабости, дискомфорт, неувереност и всичко онова, което усещам, че ми пречи да се чувствам спокойна и уверена в себе си. Затова сега отделям време лично за мен и за моите нужди. Усещам се готова да се заема с процеса на пречистване и обновление, защото вярвам, че това успешно ми помага да внасям положителни промени в живота си, да се усещам повече себе си и живея живота си така, както аз желая.
Настанявам се удобно, така, че да мога напълно да се отпусна. Затварям очи, пускам приятна медитативна музика, която ми помага да се концентрирам навътре в себе си, да изляза извън реалността на ежедневието ми. Приканвам с любов моя прекрасен ум и мисли да се отдръпнат настрани в съзнанието ми, за да изляза във безвремието, да полетя в необята, да усетя себе си цялостна енергия. Дишам и издишам, плавно, спокойно, равномерно. Сърдечният ми ритъм бие в синхрон с всяко мое вдишване и издишване. Чувствам се лека, безтегловна, омиротворена, в благост потопена, за всичко, което искам да сторя, окрилена. Духът ми лети на воля в простора.
Обикаля Земята с радост, че с душата си и жената, която съм, тук и сега, живея и се проявявам на тази красива планета. Душата ми ме е довела в Живота тук с Програма, която е изпълнена с какви ли не изживявания от хубав и не-хубав характер. Осъзнато приемам учебния процес в дуалния материален свят, но осмислям факта, че движейки се по този път през годините в мен се натрупаха много негативни изживявания, които усещам, че ми тежат, че повлияват на здравословното ми състояние, на взаимоотношенията ми с хората, в различните взаимовръзки и взаимоотношения с тях, на личното ми отношение към мен самата като себеоценка, себеобич, себеприемане такава, каквато съм. Затова сега отделям внимание и време да направя нещо за себе си в тази посока, да навляза в дълбочинен процес на осъзнато пречистване, освобождаване на цялостната ми клетъчна памет от негативните наслоявания, които пречат да съм спокойна.
Духът ми ме отвежда на скалист бряг, откъдето гледката към безкрайната морска шир е повече от завладяваща с красотата и енергията, която усещам как ме прегръща и приканва да не се страхувам, а да се доближа до нея, да навляза смело в нея, с доверие, че ще ми помогне в това, което имам за цел да сторя за себе си. Вълнувам се, подготвям се вътрешно в себе си за тази близка среща общуване с могъщата вода, която знам, че може да приема в себе си, да променя, да трансформира, да зарежда със своята енергия и сила за живот. Погледът ми е привлечен от бяла яхта на брега, в подножието на скалите. Отвисоко тя изглежда малка и незначителна, на фона на безкрайното море.
В далечината виждам други плавателни съдове, които изглеждат като малки точици. Погледът отвисоко дава широк поглед за необятността и за околния свят, в който живея и се проявявам. Поемам си дълбоко въздух, казвам си, че съм готова да пристъпя към изпълнението на моята цел. Наясно съм, че тази яхта в подножието на скалите символизира моя настоящ живот, морето е Животът, а другите плавателни съдове в него са всички участници в него, всеки проявяващ се по своя си начин според нуждите на душата си, за които е призван да го има в Живота, хора, с които се срещам общувам, взаимодействам, с причинно-следствени резултатности, различни за тях и за мен. Готова съм. Намирам пътечка и слизам долу на брега.
Вълнувам се. Казвам на емоциите в мен да се успокоят. Усещам, че ме очаква изживяване, за което дълго време съм се подготвяла. Моментът настъпи. Отдалеч оглеждам яхтата. Красива е. Голяма е. Има каюти на долното ниво и широка палуба. Като метафора на настоящия ми живот изглежда стабилна, устойчива, можеща да се впусне на пътешествие в морето Живот, където има много други частници и неизвестни, с които се срещам, които наблюдавам, които изследвам с интерес като страничен наблюдател. Поглеждам нагоре към небето. То е ясно синьо, с пухкави бели облаци по него. Грее ясно слънце. То сякаш ми се усмихва и ме приканва да се кача на яхтата, да я разгледам отблизо.
Приближавам се до мостика, бавно изкачвам стъпалата, за да се кача на палубата. Виждам на нея натрупани много черни чували, завързани, с етикет описващ съдържанието им. С бавна стъпка отивам при тях. Разглеждам ги отблизо. Чета етикетите. На тях пише: страхове, колебания, неувереност, раздвоение, усещане за вина, дискомфорт, необич към себе си, себенеразбиране, неудовлетворение, узязвимост, душевна болка, физическа болка, страдания, предадено доверие, самотност, несправяне в дадени ситуации, липса на взаимност в любовта, неразбиране от другите, противопоставяне с несъгласия на искания към мен от страна на другите, затворено детето в мен в инстинкт за самосъхранение, непроявен творчески талант, затвореност, изоставяне, пренебрегване, обиди, агресия, измами, лъжи, преумора и още разни други.
Усещам, че докато чета съдържанието на етикетите погледът ми е концентриран, сериозен, а в мен се надига вълна от емоции, които се пораждат, задействани от отключващите думи като съдържание на етикетите. Осъзнавам, че всичко събрано в черните чували е вътре в мен, тежи, от него боли. Все пак, в подготовката ми за навлизане в дълбочинния процес на осъзнато пречистване, съм се постарала да селектирам и обособя в отделни чували изживяното, от което вече желая напълно да се освободя. Сега то е пред мен, очаква ме да се заема с него. Отивам на капитанското място. Пускам в ход бялата яхта, задавам посоката на движение, с доверие оставям на автоматично управление, след което се връщам на палубата при черните чували.
Събирам длани за молитва до гърдите си, концентрирам се навътре в себе си. Казвам молитва към морето: „Мило море, отправям моята искрена молитва призив към теб за помощ и подкрепа към мен: помогни ми, зареди ме, изпълни ме с твоята могъща сила и енергия, да се усещам стабилна и можеща за дълбочинния процес на пречистване и освобождение от всичко негативно наслоено в мен и в моята цялостна клетъчна памет, което ми тежи, което ме разболява, което влияе недобре на мен самата, на проявленията ми в живота, на взаимодействията ми с другите хора и участници в живота ми.
Дай ми сили да съм устойчива и способна да направя нужното, за да успея, за да продължа напред в живота си олекотена, възторжена, дръзновена, готова да сътворявам историята на живота си по начина, по който аз желая, което да ми носи радост и удовлетворение, да обичам и възприемам себе си такава, каквато съм, с всички фази на промени и обновления, през които преминавам в хода на Живота.
Призовавам те с обич, признателност и благодарност, поеми в себе си, в своите могъщи води черните чували, метафора на събраната в тях негативна информация, натрупана в мен през живота в практическата ми опитност, която вече не ми е нужна. Усвоих поуки и мъдрост от тях преминавайки през житейските уроци важни за душата ми, нужни й за нейния еволюционен прогрес и възход. Трансформирай съдържанието им в твоите могъщи води! Благодаря ти сърдечно, че приемаш моята молитва призив към теб!“
Затаявам дъх. Усещам повея на вятъра, пръските вода, които подскачайки идват от морето към лицето ми, сякаш ме целуват с обич, като знак, че молбата ми призив е приета. Усмихвам се с благодарност, която с радост излъчвам. Отварям очи. Отделям един от чувалите. Има етикет „душевна болка“. Замислям се. Много пъти усещах тази болка в мен, в различните житейски ситуации, когато като страничен наблюдател или като пряк участник изживявах лошотията на хората. Питах се, защо го правят, защо са такива, защо им харесва да нараняват другите, и мен? Защо няма мир, разбирателство, единение, хармония, доброта, благост в общуванията? Къде е Любовта? Няма ли я в душите им, за да я проявят?
Загледана във водата като на екран виждам как се сменят картини от различни житейски ситуации, в които изживявах душевна болка. Нея я имаше много в реалността на моя околен свят. Сега избирам да променя реалността за мен и за моя околен свят. Затова събрах в този черен чувал всичко онова, което не желая да присъства занапред в моята нова реалност! Уверено вдигам чувала, изказвам благодарност признателност към съдържанието му за всички уроци, поуки, познания, мъдрост, които ми донесе и с прощаване разбиране го изхвърлям във водите на морето. Виждам как се разтваря и изчезва в дълбокото.
Отдъхвам си. Усещам лекота, радост и удовлетворение, че успях да го направя, че не се спрях уплашена или съмняваща се дали ще се справя, дали ще се получи. Поемам въздух, уверено вземам друг чувал, с етикет „себенеразбиране“. Да, наистина, връщайки лентата назад си давам сметка, че често не разбирах себе си. Не знаех коя съм, защо съм тук, какво е нужно да правя и защо да го правя, кому е нужно, какъв смисълът. Усещах умът ми как ме направлява, а в същото време чувах и гласа на душата ми, който ме напътстваше и даваше насоки, различни от тези на ума ми.
Не разбирах как е възможно да съм две в едно. Кого да следвам, ума или душата? Не разбирах защо всяко нещо има две страни. Трудни усвоявах уроците на дуалността, особено за себе си като възприятия, като мои силни и слаби уязвими страни. С годините самонаблюдения се учих да опознавам света на ума ми и света на душата ми. Това ми помагаше да осъзнавам как това разделение оказва влияние върху изборите и решенията, които правех, когато следвах ума и когато следвах душата. Себенеразбирането, което имах, бе мъдър учител провокатор за мен.
Вземам чувала, усещам как събраната в него негативна изживяност вече е изпълнила мисията си към мен и е време вече да се разделя с нея. Изказвам благодарност признателност за всичко, на което ме научи, съхранявайки есенцията мъдрост, която душата ми да отнесе със себе си от този живот. С прощаване разбиране за болката и всички други негативни изживявания оставям чувала да потъне в безбрежната могъща вода на морето и да изчезне от погледа ми. Доволна съм. Още един тежък товар бреме свалих успешно от себе си, олекотена, в хармония и в мир.
Поглеждам към слънцето. Усмихвам му се с радост, че ме прегръща със светлина, топлина обич и също ми помага в процеса, в който съм концентрирана и изцяло потопена с вглъбеност. Идва ред на следващия чувал. Той има етикет „страхове“. Тежи, много. Сядам на палубата. Дланите ми са опрени на чувала. Усещам как страховете, събрани в него парализират, спират дишането ми, карат ме да се задъхвам, сякаш съм пробягала десетки километри без да спирам. Като на забързан каданс пред вътрешното ми зрение преминават всички онези моменти и състояния, в които страховете са ме обхващали в примката си, от която не знаех как да изляза, как да се осмеля да ги превъзмогна, за да продължа напред. Много е трудно, признавам.
Безсилието е сковаващо и непозволяващо да се изправя, да заявя себе си смело, че мога да се справя и че ще го докажа. Очите на страха са големи. Много пъти се чувствах се в капан, който яко някой не се притечеше на помощ да отвори, щях остана задълго в него. В хода на времето се учих как да отстоявам себе си, как да казвам твърдо НЕ, как да се себезаявявам, как да се осмелявам да правя крачка напред за реализация на нещата, които усещах важни за себе си, как да проявявам силните си страни, как да разчитам на себе си, как да преодолявам сама страховете си. Научих се. Вярвах, че не съм сама в Живота, че имам невидими спътници и закрилници, които винаги са с мен, не ме изоставят, в беда и в трудни моменти ми помагат да се изправя и да продължа.
Изправям се. Обгръщам чувала с двете си ръце, защото е обемист. Подпирам го на ръба на палубата, за да изкажа благодарност признателност за всичко, на което страховете ме научиха. С прощаване разбиране го изтласквам напред, да падне във водата. Наблюдавам разтварянето му, сякаш е тънка салфетка, която се размива във водата и изчезва. Олекна ми! Хубаво ми е! С този товар се живее сложно, ограничено, плахо, затворено. Вече мога да продължа напред без него! Свободна съм! Способна съм и желая да се проявявам занапред разгръщайки творческия и личностен потенциал заряд, които усещам, че нося в себе си. Устремена съм към това! Любов и радост ме изпълват цялата. Имам сили да продължа и с останалите черни чували, и с тях да се разделя, запазвайки мъдростта и полезността, които помагат на душата в еволюцията й.
Докато се занимавам с пречистването на бялата яхта, метафора, символизираща моя живот, се усещам силна, уверена, дръзновена да се освободя от миналото, да подготвя базата за начало на нов живот за мен, в нови условия, в нова реалност, в която влиза всичко онова, което на мен ми е нужно, което ме подпомага да реализирам себе си, да се осмелявам да реализирам мечти, планове, желания, които ми доставят радост и удовлетворение.
Чувал след чувал преминават през ръцете ми, докато дойде ред на последния. И за него имам сили, и с него ще се справя. И той се разтвори и трансформира във водите на могъщото море. Лягам на палубата. Разтварям ръце настрани. Затварям очи. Отпускам се. Усмихвам се. Хубаво ми е. Радостна съм. Справих се! Отдавна исках да се заема с това пречистване и ето, то вече е факт. Осмелих се. Направих го! Доволна съм от себе си! Усещам се лека и волна като птичка. Готова съм да полетя към новото, което ме очаква, което ме чакаше да се разтоваря, за да имам сили да се насоча към него.
Изказвам молитва признателност към морето, че ми помогна в дълбочинния процес, в който се потопих изцяло. Усещах енергията на водата как ме зарежда и ми дава сили да се справя. И на слънцето благодаря, че ме обгръщаше с топлина и обич, давайки ми от своята енергия, да не спирам, да направя всичко нужно за моето освобождение. Чувствам се безтегловна, радостна. След почивката, която ме зареди с нова енергия и сила за живот, се изправям и тръгвам към каютите, на които до този момент не отделих внимание.
В тях удобно са се настанили хората, които обичам, които ме обичат, които са били до мен и са ме подкрепяли в трудните моменти, с които споделям с доверие, които усещам себеподобни на мен, с които ми е хубаво да сме заедно. С усмивка радостно им казвам, че потегляме на пътешествие, че ще спираме на различни места, там, където решим, където ни харесва, за да създадем нови изживявания, които като хубави спомени да съхраним в себе си. Каня ги на палубата, да се радваме заедно на красивите гледки.
Времето минава неусетно. Оглеждам яхтата. Тя символизира моя живот. Обичам моя живот! С вдъхновение и вяра, с устрем и дръзновение плавам с моята яхта в морето Живот! Много неща ме очакват занапред, да се срещна с тях, да премина през тях, но този път силна, освободена от тежестта на черните чували, с които досега живях. Сега преминавам с лекота през живота, без да го вземам твърде насериозно. Жизнерадостно прегръщам Живота. Животът ме обича и аз обичам Живота! Танцувам с лекота и радост валс с него, с вярата, че любовта е моята сила. Любовта ме води за всичко напред и нагоре. Любов отдавам и Любов в ответност получавам. Не съм сама.
Невидимият свят е с мен. Усещам присъствието му около мен. Сърдечно благодаря за помощта и подкрепата, които ми оказва. Така е, така ще е и занапред.
Амин.
https://www.youtube.com/watch?v=TLewV6afNeY
друг вариант - Визуализация медитация Енергийно пречистване от негативни товари - на бялата яхта