Визуализация-медитация УКРЕПВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МИ СЪС ЗЕМЯТА

Визуализация-медитация

УКРЕПВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МИ СЪС ЗЕМЯТА

Усещам днес силна необходимост да усетя силна връзката си с планетата Земя. Настанявам се удобно в легнало положение, без да кръстосвам ръцете и краката. Затварям очи. Поемам дълбоко въздух. Бавно издишам. Отново вдишвам дълбоко и бавно издишвам. Усещам как потокът енергия се влива в мен, движи се в цялата мен, обгръща сърцето ми в мекота и благост. Чувствам туптежа му в ритъм, който се синхронизира с дишането ми. Тялото ми се отпуска. Напрежението в мускулите намалява. Мислите ми постепенно заглъхват и се отдалечават в ума ми. В нежност се потапям, която на фона на спокойната музика ми въздейства омиротовряващо. Аз съм в покой. Нищо и никой не ме вълнува в този момент. Само музиката чувам и се оставям звуците да ме водят през разноцветни пространства в безвремие.

Постепенно усещам как ставам все по-лека, сякаш съм въздух. Тялото ми е притихнало в покой, а съзнанието ми е в радостен полет в необята. Вътрешното ми зрение е като киноекран, на който виждам как се сменят различни красиви картини, които е трудно да опиша с думи. Аз ги чувствам. Те ме обливат, потъват в мен, аз потъвам в тях. Ставам с тях единно цяло. Толкова е красиво и завладяващо това усещане за космополизъм и приобщеност към Единното Цяло. Аз съм част от него, то е част от мен. Осъзнавам го и го чувствам, с  всяка моя частица съзнание.

Благодарна и радостна съм, че си припомням великото чувство на принадлежност към Необята, Всемира, Мирозданието, Съществуването. Сега разбирам коя съм и утвърждавам в себе си това усещане. То е вълшебно и завладяващо, с нищо друго несравнимо! Постепенно навлизам в друга картинна галерия визуализации, в които разбирам, че съзнанието ми лети в пределите на Слънчевата система, обхожда, оглежда планетите, отблизо и по-отдалеч. Те са толкова красиви, завладяващи в своята уникална разноцветност, визия, размери, излъчване. От позиция на Земята не знаех, че са толкова вълнуващи, когато си толкова близо до тях. Заглеждам се в слънцето. Усмихвам му се. Душата ми сякаш пее и грее обляна от неговата светлина, топлина, енергия, с които ме обгръща и приласкава като малко дете в обятията си.

Радвам му се, казвам му колко много го обичам. Виждам го как пулсира, как диша, как сякаш въздиша и пръска огнени пари извън себе си. В мен се надига желание да се обърна, да погледна зад мен. Разбирам защо. Виждам Земята. Толкова е красива и завладяваща с красивите си цветове, излъчване, енергия, с която като магнит ме привлича към себе си. Усещам огромна приливна вълна любов, нежност, благодарност как се събират в мен и като внезапен залп обгръщам Земята с тяхното проявление. Нищо друго в този момент не ме вълнува.

Потъвам в прегръдка любов със Земята. Знам, чувствам, че тя ме обича като свое дете. С умиление и радост приемам всичко, което тя ми дава. Трудно е да го опиша с думи. Признателна съм за всичко, което тя прави за мен. Прегръщам я така, сякаш в прегръдката си съм сгушила малко плюшено мече, като израз на моя най-добър приятел, на който всичко с доверие споделям, изповядвам душата си. Знам, че ме разбира. Знам, че ми отвръща с благост и ми помага да съм силна, спокойна, да имам и получавам всичко, от което се нуждая, за да съм добре.

Сякаш потъвам в нея и след миг се озовавам на брега на безкрайно синьо-зелено море, седнала на земата, опряла гръб на ствола на голямо дърво. Усещам силата на земята, преминаваща от ствола на дървото се влива в енергийните жизнени центрове по гръбначния ми стълб, как се движи и циркулира в мен, как навлиза и обхожда всяка клетка на организма и тялото ми, как задвижва енергийни процеси на пречистване и зареждане за тях с живителна енергия и сила за живот. Сякаш цялата пулсирам в засилващите се енергийни процеси. Сякаш съм аз и не съм аз.

Чувствам се единно цяло с дървото, със земята, с водата пред мен, с небето над мен, с прекрасните ухаещи цветя до мен, с песните на птичките по дървото, с шума на плискащите се разбиващи се на брега морски вълни. Всичките ми сетива са силно възприемащи, в единен хармоничен ритъм на всичко събрано в едно. С вътрешното си зрение виждам кореновата система на вековното дърво как поема тъмна енергия, освободена от клетките в клетъчната ми памет от пречистващите процеси, в които в момента се намирам, виждам как те се спускат по невидими канали все по-надълбоко в земята, достигат кристално диамантеното ядро на земята, потъват в него.

То ги поглъща и мигом преобразува в диамантена чиста енергия, която като въздишка поема по същия път, докато през корените на дървото се влее в мен и във всяка моя клетка, озарявайки ги със светлина и чиста земна енергия. Тази диамантена светлина и енергия се движи по гръбначния стълб, преминава през всички жизнени енергийни центрове, докато достигне върха на главата ми. Излизайки извън нея тя се завихря спираловидно, образувайки конус, който става все по-широк в размерите си, като антена, която привлича като магнит всемирната космична енергия. Енергията все по-силно нарастваща се излъчва все по-надалеч, достига слънцето. То отваря в себе си енергиен портал, през който енергията преминава през слънчевата система, навлиза навътре в галактиката и достига централното галактическо слънце. Виждам във вътрешното си зрение този мащабен процес как се случва.

Енергийният поток се обединява и обогатява от различните източници, слива се в един общ сияен лъч, поемащ в себе си заряда на всемира. После поема обратно към мен, влива се в мен, остава в мен. Изпълва ме цялата. Оставам дълго в този процес, докато се изпълня и наситя. Аз съм енергия. Аз съм чиста ярка светлина. Всичко в мен свети, сияе, блести. Цялата съм озарена и сияеща. Пулсирам в тази свята енергия и се изпълвам с благост, благодарност, омиротворение. Поемам си дълбоко въздух, после издишам и се отпускам.

Постепенно се завръщат усещанията за физическото тяло. Мислите като долетели птички навлизат в ума ми и ме връщат към реалността на  настоящето. Картините във вътрешното ми зрение се променят със земни, рисуващи обстановката, в която съм. Бавно отварям очи. Осъзнавам къде съм. Оглеждам се. Протягам ръцете си напред, после настрани, сякаш прегръщам видимия и невидим Живот, необят. Чувствам се лека, радостна, изпълнена със сила за живот, с желание да се впусна в нови проявления, в които да внедря огромния потенциал и заряд, които знам, че нося в себе си, да създавам блага, да раздавам и да приемам блага, с добротата и любовта изпълващи сърцето и душата ми. С широко отворени очи оглеждам всичко около мен, така, сякаш галя и изпълвам с моята любов-благодарност даровете на Земята, за да е комфортен животът ми. С усмивка прегръщам Земята, небето и всичко, което ме заобикаля.

Усещам себе си космополит, обичащ всичко около себе си. И себе си също. Енергията продължава да пулсира в мен. Незабравимо изживяване, към което ще се връщам, завладяващо, укрепващо, стабилизиращо  връзката ми със Земята, с нейните ресурси и с необята на всемира. Тази енергия отдавам на всекиго, с когото общувам. Влагам във всичко, до което се докосвам, което създавам, с което се проявявам, творя и сътворявам историята на живота си, тук и сега. Благодаря ти с цялата си любов, мила планета Земя! Благодаря ти с цялата си любов, мило слънце! Благодаря ти с цялата си любов, мила Слънчева система! Благодаря ти, мила галактика Млечен път! Благодаря ти, Всемир. Благодаря ти, необят! Вашата енергия е в мен. Изтъкана съм от нея, вибрирам в нея, израствам с нея, в нея като космичния човек, в който се утвърждавам.

Така да бъде. Амин.

Галя Йосифова