Визуализация медитация енергийно подпомагащо въздействие за преодоляване на паник атаки, депресия, страхове

Визуализация медитация

енергийно подпомагащо въздействие за преодоляване на паник атаки, депресия, страхове, блокажи

Днес се чувствам особено различно. Сърцето ми бие в толкова силен ритъм, така, сякаш след малко ще изскочи от гърдите ми. Усещам, сякаш всеки момент ще гръмна от пренапрежение, от натрупаните в мен притеснения, страхове, блокажи от всякакво естество. Объркана съм. Животът ми става все по-сложен, а времето все по-забързано. То не ми стига за всичко, което имам пред себе си като задачи за деня, толкова е натоварено и динамично всичко в живота ми. Задъхвам се да живея. Понякога се усещам, че съм на предела на силите си, че ще рухна всеки момент под напора на всички изисквания към мен, които животът и безброй хора около мен ми поставят и очакват от мен да се справя безропотно с тях.

Внезапно ме връхлитат паник атаки, безпокойство, страх, тревожност, съмнения, че няма да успея да се справя, че всичко рухва под краката ми, че съм неспособна да правя каквото и да било, че нещо лошо ще се случи с мен или с хората, които обичам, че дори може аз или някой друг да умре. В такива моменти се усещам така, сякаш целият свят е враждебен към мен. Страховете ми стават силни, парализират ме, не смея да изляза навън, сякаш всеки човек ще ме нарани, ще ме накара да страдам по някакъв мъчителен начин. Негативното в мен взема превес над позитивното. Губя представа за реалността около мен, къде съм, коя съм, какво имам да правя, защо съм тук?

Пулсът ми се ускорява, дишането ми се затруднява, изпотявам се, зачервявам се, изтръпват ми ръцете, треперят. Поемам дълбоко въздух, задържам го в себе си за малко, после бавно издишам. Дишам и издишам, бавно, спокойно, така, че да усетя живота чрез дъха, да усетя, че мен наситина ме има, тук и сега, в тази реалност, че това наистина съм аз самата. Питам се, така ли искам да живея? Това ли е наистина моят живот или сякаш сънувам? Това същество, тази жена, която съм, тук и сега, която всеки ден извършва различни неща, по някакви причини, наистина, това аз ли съм?! Нее! Това не съм аз! Аз не желая да живея така, по този начин!

Спирам за миг заниманията си. Отдавам се на размишленията, които ме връхлетяха. Те са много силни, не мога да ги спра. Замислям се, как всъщност живея, как общувам, как и за какво използвам времето-живот, как се чувствам, за какво мисля, с какви дейности се занимавам, какви са причините, които ме докарват до неприятни тежки панически атаки, стздават за мен страхове, дискомфорт, депресивни състояния, блокажи, душевна ранимост, здравословни оплаквания, стрес, апатия, липса на любов, самоизолация, невяра, че има щастие, радост, любов, нежност и за мен. 

Вглъбявам се навътре в себе си, потъвам в моя вътрешен свят и гледам, усещам, възприемам с вътрешното си зрение, с очите на душата ми. Тя най-добре знае как живея, на какво я подлагам всеки ден, преминавайки през различни емоционални състояния и чувства, според обстоятелствата и условията, при които живея, според начините, с които усещам, възприемам света около мен, хората, общуването ми с тях, как те се отнасят към мен, как аз реагирам и как се отнасям аз към тях, какви следствия поражда това за мен, как рефлектира върху моето здравословно състояние, как повлиява на моето лично отношение към мен, как въздейства на моята себеоценка.

Осмислям, осъзнавам, анализирам начина си на живот, обстоятелствата, средата, условията, при които живея, доколко те са моите, тези, които на мен ми харесват, в които се усещам истинската себе си, без да слагам маски, без да влизам в роли, за да се приспособя, за да оцелявам, за да живея, някак си. Животът е пълен с предивикателства, на всяка крачка са. От мен зависи, как аз гледам на тях, как ги възприемам, на кое обръщам повече внимание, какви чувства, емоции излъчвам преминавайки през тях, на кое отдавам по-голям приоритет да влияе на избора ми на решения, на делата ми, как се отразява на качеството на живота ми.

Осъзнавам ясно, че всичко зависи от мен самата, от мислите ми, от изборите, които правя, как да живея, как да възприемам себе си, как да общувам с другите хора, с целия околен свят. Нервната ми система, чувствата, емоциите ми, психиката ми се повлияват от моите реакции, възприятия, усещания, разбирания, с които приемам събитията, през които всеки ден преминавам, във взаимоотношенията с хората край мен, на работното място, с колегите, с работодателите ми, с близките ми, в социалното ми обкръжение, с приятелите ми.

Присвивам се, потъвам навътре в себе си, за да приглуша страховете си, да изляза от напрежението, динамиката на живота, от нервните, придирчиви, гневни хора. Не ми харесват страховете, неувереността, неудовлетворението, разочарованията, неосмеляването ми, липсата на вътрешна сила увереност да се противопоставя на всичко, което не е моето, което не ми позволява да изявявам себе си, такава, каквато съм, да живея и общувам така, както на мен ми харесва, така както аз усещам, че мога и желая. Стремя се да съм удовлетворена от себе си, от начина си на живот, от изявите ми в него с любов, целеустременост, всеотдайност. Желая да внеса положителни промени в живота си!

Затварям очи, успокоявам ритъма на сърцето си. Моля учтиво всички мисли, грижи, задачи, проблеми, страхове, съмнения, неувереност, притеснения, апатия да напуснат мислите ми, да се разтоваря от тях. Дишам и издишам, дълбоко, бавно, спокойно. Усещам как сърцето ми става по-спокойно, притихнало. Пулсът ми е забавен, тялото си усещам все по-леко и по-леко. В този момент времето няма измерение, сега аз съм извън него.

Потапям се изцяло в моя вътрешен свят, безграничен, необятен. В него има мир, хармония, нежност, любов, доброта, уют. Отпускам се напълно, отпускам всички мускули на лицето, на челото, на бузите, на устните, брадичката, шията, раменете, на тялото, краката, на ръцете, цялостно. Представям си, че се намирам на голямо летище, на което се намира и моят личен самолет. Той е голям, модерен, удобен, просторен. Той може да ме отведе навсякъде, където пожелая. Този самолет е метафора на моя живот. Изявявам душата си като пилот-капитан на моя самолет.

Настанявам се удобно в пилотската кабина. На борда на самолета като пътници настанявам всички мои болки, притеснения, страхове, блокажи, депресиращи ме причинители, смутители, водещи до паник атаки, стрес, за всяко една конкретна ситуация в живота, която ме натоварва, за всяко сложно, трудно взаимоотношение с всеки отделен конкретен човек, който и да е той. Всеки пътник-проблем е настанен удобно, комфортно на борда на моя самолет. В този полет всички тях отвеждам на пътешествие, посоката за което знам само аз. Правя всичко уверено.

Поемам дълбоко въздух, събирам се цялата в едно единно цяло, изпълнена с енергията, която знам, че притежавам. Включвам двигателите на самолета, смело поемам напред. Осмелявам се да направя тази първа крачка към положителните промени в моя живот! Стартирам! Набирам височина и политам в небето! Виждам как всичко под мен става все по-малко, все по-дребно, по-нищожно, смалява се до големината на малки детски играчки.

Ето, аз съм вече в небето! Вече съм в простора, в необята! Аз съм вътре в свободата! Свободна съм! Независима съм! Освободена съм! Моите проблеми и притеснения се возят с мен, но не са в мен! Готова съм вече да се разделя, да се разтоваря напълно от тях, цялостно, завинаги! Имам смелостта открито да го заявя, да го поискам, да го осъществя! Аз владея живота си, сега! Сега съм истинската себе си, без ограничения, без страхове!

През люка виждам синьото ясно небе, облаците, слънцето, красивия необят! Това ме зарежда с много позитивизъм и вътрешна сила, която знам, уверена съм, че ще ме направи силна в живота, за да продължавам да се осмелявам, да дерзая да променям в положителна посока всяко затруднение, всяко взаимоотношение, което преди ме докарваше до състояние на стрес, на страх, с блокажи, панически атаки, ограждане със защитни стени като инстинкт за самосъхранение против болки, обиди, лъжи, наранявания, изоставяния, агресивна доминираща власт над мен и живота ми на други хора, пренебрегвания, ревност, неразбирания, незачитане на същността ми на жена и личността ми, от подигравки, унижения, от слабоволие, депресивни състояния, апатия, откази. Наближава моментът на моето разтоварване от тежкото бреме, което возя с мен като пътници в самолета-моят живот.

Навлизам в турбуленция, във въздушни течения, като в мощно торнадо, от които не ме е страх. Мога да премина смело през тях, защото знам, че се появяват в моя подкрепа и помощ. Давам команда на всички пътници да се подготвят за скачане от самолета. Те се подчиняват на командата ми. Гласът ми звучи уверено. В този момент прелитаме над океан. Под самолета има навсякъде само водна повърхност. Знам, че водата ми помага да се разтоваря, да се пречистя, да се освободя от старото, излишното, което ме натоварва, което ме сковава, депресира в живота, помага ми да се обновя. Пътниците-проблеми се подчиняват на заповедта ми.

Волята ми е твърда, уверена, непоколебима. Отварям вратите на самолета. Един по един те скачат, потъват във водата, разтварят се в нея. Тя ги приема с разбиране, готовност да ми помогне, като ги поема и трансформира енергията им в позитивна. Водата има тази мощ! Благодаря й с любов и признателност за помощта, която ми оказва за пречистването и освобождението ми от тежкото бреме на депресиите, паник-атаките, страховете, блокажите в мен. На тях им благодаря за успешно изпълнената им мисия към мен, да ме учат и подпомагат да усвоявам практически житейски познания, макар да е по неприятен, труден за мен начин. С любов и благодарност към всички тях се сбогувам с тях! Те остават в миналото. Пред мен са настоящето и бъдещето ми. Готова съм да навляза в тях пречистена, олекотена, освободена, обновена, преродена, изпълнена с увереност, с доверие и вяра в мен, с любов! Затварям вратите след последния напуснал борда пътник-проблем.

Поемам въздух, доволна, облекчена, че се справих успешно. Доволна съм от себе си! Браво на мен! Аз успях! Гордея се със себе си! Осмелих се! Направих първата крачка към осмеляването, която ме повежда по пътя към нов начин на живот, в който продължавам смело, уверено, дръзновено, вярваща в себе си, в силите си, във възможностите си да правя живота си такъв, какъвто аз го искам, такъв, какъвто на мен ми харесва и ми носи всеобхватно удовлетворение! Пътувам сама в моя самолет-живот, радвам се щастлива на свободата!

Мислено поканвам на борда на самолета ми, като участници в моя живот всекиго, когото обичам, с когото ми харесва да се срещам, общувам, споделям радостите, успехите си в живота, в съпричастност за всичко. Летя и се изпълвам със сила за живот, по нов начин, такъв, какъвто на мен ми харесва, без страхове, без паник-атаки, без ново наслояване в мен на стрес, блокажи, страхове, депресии, с издигане на защитни предпазни стени около мен срещу всичко онова, от което вече се разтоварих. Не желая то да продължи да участва в живота ми!

Готова съм да приземя самолета-моят живот и да се върна в реалността. Оглеждам се за място на кацане. Избирам да е на брега на океана. Излизам от самолета, отивам до водата. Усмихвам й се с благодарност, с признателност, любов, доброта. Тя ми помогна да се разтоваря от тежкото бреме, с което живях до сега. Навлизам в нея, бавно и с възторг. Усещам как тя ме обгръща, как навлиза във всяка клетка, във всяка фибра, във всяка пора на тялото ми, навлиза със силни усещания и с  вълнение в душата ми. Продължавам процесите на пречистване, обновление, потопена цялата в нея. Зарежда ме с живителна сила жизнерадост, вдъхновение, дръзновение! Насищам се, изпълвам се с енергия сила за живота, който ме очаква.

Благодаря на водата в океана, излизам от нея с усмивка. Също като мокро куче се отръсквам, а от мен надалеч в пространството излитат последните негативи, излезли от клетъчната памет на клетките в моето тяло. Слънцето ме облива със златиста светлина-любов, с жизнерадост. То ме обича! Помага ми да продължавам напред! Сега гледам на живота с нов, пречистен поглед, общувам по нов начин с хората край мен, с усмивка, с разбиране, с лекота, с любов. Те забелязват промените в мен, отвръщат ми по същия начин, с доброта и чистосърдечност.

Всичко това засилва вярата в мен, че всичко е възможно, че невъзможни неща няма, че животът е хубав, когато преодоляваш напрежението, не позволяваш на динамиката в материалния свят да те смачква, да те потиска и завладява, да те докарва до изтощение, до умора и депресивни, до отчайващи състояния. Сега няма паник атаки за мен! Няма страхове! С мъдрост възприемам всяка една житейска ситуация, реагирам с разбиране, с осмисляне, с осъзнаване, с мъдрост. Здравето на организма-тялото ми се възстановява. Усещам как се подмладявам, обновявам, ставам по-жизнена, енергична, уверена в себе си. С усмивка и любов благодаря на небето, на облаците, на слънцето, на необята за енергията, с която ме заредиха, за помощта, която ми оказаха, докато летях в тях. На океана благодаря с любов за това, че пое и разтвори във водите си моите пътници-проблеми, че ми помогна да се разтоваря от тях, че ме пречисти, обнови, възроди за нов живот.

Отпускам се. Заредена и изпълнена съм с възторг, дръзновение да летя в живота, да развивам всячески себе си, да творя, да обичам и се радвам на постиженията си и на стъпките следи, които оставям след себе си! Вярвам, че се подобрявам във всяко едно отношение. Дишам спокойно, леко, равномерно. Отсега нататък, във всеки следващ ден от живота ми аз приемам и преминавам през събитията в ежедневието ми с разбиране, с нов поглед за нещата, с осмисляне защо се случват по негативен и по позитивен начин. Преживявам взаимоотношенията с хората около мен с добро чувство, с излъчване на любов към всички и към всичко, и към мен самата. Аз обичам Живота! Зная, убедена съм, че и Животът ме обича!

Приветствам го с “добре дошъл” всяка сутрин! Прегръщам го в мислите си с усмивка и любов! Позволявам му да ме прави щастлива по всевъзможни начини. По нов начин подавам на стомаха си за преработка емоциите, чувствата, с които живея и изразявам себе си в общуването с околния свят. Аз съм лъчезарна, сияеща, усмихната, жизнена, жизнерадостна жена! Всеки миг от живота ми е прекрасно, вълнуващо запомнящо се изживяване. Вече живея живота си с любов, с вяра, надежда, упование, с дръзновение! Свободна съм да се радвам на живота, да го правя такъв, какъвто аз го искам, такъв, какъвто на мен ми харесва! Обичам, одобрявам себе си, такава, каквато съм, тук и сега. Правя за себе си най-доброто. Заслужавам го! Цялостно и всеобхватно се обновявам по уникален начин! Живея живота си с любов, благодарност, без паник атаки и страхове! Така да бъде. Амин.

Размърдвам тялото си. Отварям очи. Спокойна съм. Леко и приятно ми е. Усмихвам се. Прекрасно вълнуващо изживяване бе това енергийно подпомагащо въздействие за освобождаване от страховете ми, от блокажите в мен, от стреса, паник-атаките. Олекотена, обновена, възторжена съм. Заредена съм с позитивизъм и с увереност. Осъзнавам какъв е смисълът да ме има тук и сега на тази земя, че аз също съм значима и важна за Живота както всеки друг човек. Научих се как да се отнасям към себе си, с любов, което ме подпомага да виждам себе си и всичко около мен много по-добре, в детайли, ясно и подкрепящо ме за всичко в живота.

Благодаря с любов и признателност за енергийното лечебно въздействие за цялата мен и за живота ми! Амин.

Галя Йосифова