За ролята на майката в живота ни – продължение

Има значение, дали си син или дъщеря, когато говорим за ролята на майката в живота ни.

Ще поясня защо. Вече писах за това, по какви причини душата ни избира коя душа да е в ролята на майка в живота ни. Това до голяма степен обуславя взаимоотношенията, какви ще са те в хода на растежа-промените-израстването-оформянето като самостоятелна личност носеща отговорност за живота си, за себе си, за делата си. Какво се случва?

В началото е радост, жената да научи с трепет, че ще става майка, че ще има свое бебе, дете, което ще отглежда според нейните представи (по начин, по който е желала-мечтала да се отнасят към нея в детските й години, което по една или друга причина не се е случило), всеотдайно посвещавайки му се, дете укрепваща съюза й с бащата, вярвайки, че той ще проявява своята отговорност към него, че ще продължава да я обича така, както е било, ако не й по-силно (освен в случаите-разновидности, в които жената не желае да е бременна и да роди, защото не е готова, защото не желае дете от този мъж, зачеване от “грешка”, от насилствена спрямо волята й ситуация, поради външен натиск от страна на други хора с влияние върху нея, по медицински причини или по много други разновидности на не-желанието да има бременност-раждане-отглеждане-задължения-отговорности-посвещение, с неясен характер).

Животът на жената тотално се променя още от периода на бременността, а след раждането дори още повече. Нищо вече не е същото, както преди. В нея идва осъзнаването, че тъкмо е излязла от детските години, минала е през мечтаенето каква иска да стане, когато порасне, с какво да се занимава, как да се развива-разгръща-утвърждава като личност и творец на живота си и ето, че в повечето случаи тези представи рухват, защото тъкмо си влязла в свободата да си себе си, се случва да взезеш отново в детството, но вече с роля от другата страна, като майка. За жената никак не е лесно да се справя с всички отговорности-трудности-задължения, които се стоварват на гърба й. Това повлява-рефлектира върху нейните психика-нерви-емоции-чувства-енергия-здраве-личен свят. Всичко се променя и утежнява във времето, от какви ли не посоки, повлияно от разностранни фактори-условия-събитийности.

Влиза в ход и влиянието на преноса от минали животи в настоящия, които в пълна сила повлияват на поведнието на жената-майка към детето й, на детето към нея като към своя майка. Събитията се случват толкова бързо, че тя и детето нямат ясното осъзнаване какво всъщност се случва, защо се оформят такива взаимоотношения между тях (по линията майка-дете), като добри или не-добри. Детето поема житейската линия предначертана от душата. Жената-майка навлиза във все по-дълбоките процеси в търсене на себе си, на себедоказване-себепреоткриване-връщане към живота в цялостност, с удовлетворение от себе си и от проявите си в живота.

Сами разбирате колко многопосочни са взаимовръзките между двете души, влезли в съглашателство помежду си, да влязат в изпълнение на тези две роли, като майка-дете, с ясните цели какво е нужно да придобият като практическа опитност в житейската игра в дуалността на земния материален свят. В положителния аспект на тази договореност има само позитивно надграждане-утвърждаване на енергийната нишка между тях, с удовлетворение и ползотоврност и за двете страни. В сценариите с не-радостен аспект продължава натрупването на негативни обременености, за всяка душа според нейните нужди, с които има задача да се справя, да се освобождава от тях чрез отговорна лична работа със себе си.

Тъжно е, че малко хора живеят с това осъзнаване-разбиране и живеят във взаимоотношения, от които не се ражда ползотворност, а травмираност с наслояване-обременяване. Всеки сам за себе си, според своята лична история-взаимовръзка със своята майка, може да определи защо имат точно такава история на общуване, защо не в друг вид. В живота на жената това са много важни, значими процеси, по които е препоръчително сама, по свое желание и личен избор, да влиза-преминава-осъзнава-пречиства. Не е лесно, но – такава е играта на сцената Живот. Който го разбира и върви в тази посока, успява, като помага не само на себе си, но и на другата душа, с която има отговорна обвързаност. Когато липсва това осъзнаване и двете души си тръгнат от Живота, отчитайки несполучлив опит да просветлят в енергиен план обвързаността си, планират нови срещи, в нови сценарии, в обърнати роли, с нови надежди, че следващият път вече ще изпълнят ролите си по начин, който да донесе удовлетворение-радост-полезност от добре свършената работа, която е пряко обвързана с еволюционния прогрес на душите.

По тази причина, мили жени, които сте майки, който сте дъщери на своите майки, помнете, че случващото се между вас и детето ви, между вас и вашата майка, е една от най-важните задачи в живота ви, на която имате-носите отговорността да осъзнаете-осмислите-анализирате-пречистите-надградите в позитивен аспкет, защото към това ви приканва душата ви. В много случи не е лесно, никак даже, понякога дори изглежда невъзможно да се постигне. Не спирайте да вярвате, че движите ли се в тази посока, неминуемо ще се поздравите с успех, който много ще ви радва в края на живота ви, а душата ви ще изживява удовлетворение за добре свършена работа.

Променяйте гледната точка, не само погледнато-възприето от вашата позиция. Полагайте усилия да влизате в нейната роля, да гледате-възприемате чрез нейните очи. Ще разберете колко голяма е разликата за едно и също нещо погледнато-осъзнато и от двете страни (като възприятие). Това ще ви помага да намирате подходящ начин за близост-сближаване в по-добри сърдечни общувания-взаимоотношения с вашата майка, с вашето дете. Не се сърдете-обиждайте-изолирайте-гневете-самозатваряйте-отчуждавайте, когато не се усещате разбрани-подкрепяни-обичани от нея. Всичко има своя замисъл, защо се случва така. Това се старайте да разбирате. Ще ви помага да намирате начин за поведение-отношение-предприемане на действия към подобряване на ситуацията. Вървите ли в тази посока след време всичко ще се случва по нов, по-хубав начин за вас, за двете ви.

В много случаи жената-майка копира модела на своята майка във възпитанието-отглеждането на своето дете, преповтаряйки към детето си това поведение, което тя е получила като отношение към себе си в своето детство, от страна на своята майка. В други случаи жената-майка прави точно обратното, отнася се към детето си с всеотдайна обич-грижовност-посветеност-любов, давайки му това, което е желала да получи от майка си в своето детство, запълвайки празнината в себе си, лекувайки болката-травмираност в себе си от този първоначален период на живота.

Не са малко случаите, в които жената-майка прехвърля тези свои задължения (по ред причини) към своите родители, към родителите на бащата (към баба и дядо), неосъществявайки за детето (и до голяма степен за себе си) така важната роля на взаимоотношенията по линията майка-дете. Пасивността и агресията са също широко разпространени модели на взаимовръзка между тях (те също имат своята обусловеност защо са такива). Всичко това оказва огромно влияние върху психиката-душевността-живота и на детето, и на майката, които в процеса на живеенето ескалират в различни посоки на обвързаността им. За жената-майка често се случва да се усеща жертва, себеотдавайки се на отглеждането на детето, на посвещението на семейството, загърбвайки всичко лично: желания-стемежи-амбиции-дръзновения-цели-мечти.

Спада неимоверно много личната себеоценка, себеобичането. Натрапва се усещането за безполово същество, което е в услуга за живота на другите, като задължена фигура, към която никой няма милост и не може да разбере как се чувства тя самата, да не говорим за това, че никой не се сеща за това, да се позаинтересува, какви са нейните нужди-потребности-желания. Всичко това дава отражение  на здравословното състояние (психическо, емоционално, физическо, умствено). Знаете, че майка и дете са свързани с пъпна връв, мисловно-енергийна-телепатична връзка, която свързва душите им. Енергията тече с различен заряд по тази енергийна нишка. Детето (и когато е вече голям човек, също) винаги, осъзнато или неосъзнато, желано или нежелано от него, волно или неволно, захранва майка си с неговата жизнена енергия, изпращайки към нея толкова, колкото може да изпрати, за да се стабилизира тя, да е добре. Помнете – детето се нуждае от майка, която е щастлива, ведра, усмихната, здрава, за да е добре то самото! Тогава то подава много малък заряд от своята жизнена енергия към своята майка.

Този поток не може да бъде спрян от детето, дори когато вече е голям човек. Може да го спре само майката, но си има условия за това, как-кога-защо да се случи. Когато майката е нещастна-страдаща-измъчена-трамвирана-изтощена-не-здрава, тогава детето в максимална степен захранва майка си със своята жизнена енергия, което довежда до заслабване на неговата имунна система. Това от своя страна води до заболявания, които медицината обикновено нарича автоимунни заболявания, защото медицинските прегледи не отчитат здравословни причини, които да обяснят защо детето се чувства болно (за тях то е здраво). От страна на майката, по тази мисловно-енергийна-телепатична връзка тя изпраща към детето си нейните мисли-пожелания-желания-благословия-командване-конфронтация-манипулиране-обсебване-затормозяване (факторите са широкомащабно комплексни). Толкова много примери има, които бих могла да посоча като разновидности, но ще е нужно дълго да пиша.  

Разбирате колко сложни и многофакторни са взаимотоношенията между майката и детето, които за периода на целия живот оказват влияние върху двамата. Затова ролята на майката е толкова важна, определяща посоката на живота на детето и за не самата – също. Темата е неизчерпаемо дълга.

За мъжете нещата стоят по по-различен начин. Те имат мисловно-енергийна-телепатична връзка с майка си, но те самите нямат такава към своите деца като техен баща. Другата съществена разлика е в психиката на мъжа. Тя силно се различава от тази на жената. Няма да се спирам на пояснителни подробности. Конфигурациите на взаимоотношенията с майката са обособени в две основни групи:  в едната отдалечаването от майката е необходимост, за самостоятелно развитие-изграждане като личност-творец на живота си (примери в хубавата и в не-хубавата посока има много). В другата група са взаимоотношенията, при които синът е в постоянна обвързаност с майка си, което също има своите разновидности в плюса и минуса, с последствия в живота и за двамата.

Важното е да се помни, че ролята на майката в живота ни е избор на душата ни! Тя е такава, каквато сме й възложили да бъде, да изпълни ролята си към нас, такава, каквато я проявява, независио от това, че на Земята забравяме тези договорености и следваме играта - каква да е тя към нас, как ние да възприемаме нейната роля на провокатор-мотиватор, приятел или противник, с плюсовете и минусите за нас. Това определя как да живеем и израстваме в тази игра, така, както душата ни е пожелала-избрала да бъде. И нашите майки са минали тоиз път, към техните майки. И децата изминават този път заедно с техните майки...

Обичайте майка си! Възприемайте я като най-важната душа за душата ви, тук, на Земята!

Галя Йосифова