Научих се... Научих, че...
Научих се...
... да приемам спокойно нещата, които не мога да променя, без да се ядосвам, изнервям, страдам и искам на всяка цена да променям нещата, да са такива, каквито аз искам да са, защото така ми е било нужно към дадения момент.
... да се усмихвам с цялата си душа на всяко красиво нещо привлякло погледа ми.
... да приемам всеки човек такъв, какъвто е, без да го критикувам, за това, че е такъв.
... да се вглеждам в хората, в лицата им, да чета в тях житейските им истории.
... да дишам осъзнато всяка глътка въздух, с благодарност.
... да приветствам с радост всичко, което присъства в живота ми като околен свят.
... да виждам многоаспектно, от различни гледни точки всичко, което се случва, а това ми дава дълбочинен поглед за същината.
... да се издигам над нещата, с погледа на космополита в безкрайността, да виждам как всичко е толкова е простичко и ясно, само дето хората не го разбират и поради това усложняват – за да има с какво да се занимават след това, да създават проблеми, а после да търсят решения как да ги разрешават.
... да наблюдавам емоционалното си състояние и чувствата, които изпитвам, как ги излъчвам и какво се случва с мен след това, как повлиява на другите, ако са били свързани с някого по някакъв повод.
... да съм независима, свободна, волна, сияеща в безграничните възможности, които ни обгръщат, които ми дават хиляди възможности за радост и идеи за изяви на твореца в мен.
... да творя на воля, без ограничения за областите или нужните неща за тях. Улавям импулса на идеята и я следвам, докато я реализирам.
... да си давам почивка, да потъвам в тишината, да чувам себе си в мълчанието.
... да не пришпорвам нещата да се случват по-бързо, от нетърпение. Оставям събитията сами да предопределят хода си, по естествен начин.
... да обичам и разбирам нуждите на душата си, да се вслушвам в посланията й до мен.
... да следвам духа си с доверие и вяра, че знае накъде ме води, защо, докъде.
... да възприемам с усета на вътрешното ми зрение невидимото с човешките очи.
... да чувам с интуицията си и с вътрешния си слух това, което са важни послания до мен, в помощ и подкрепа за мен, живота ми, делата ми, мен самата.
... да давам свобода и простор на детето в мен, да се изявява както му харесва,без да се притеснявам кой какво ще си мисли за мен в дадената ситуация.
... да живея без зависимостта от скъпи вещи, модерни дрехи, удобства, към които преди съм се стремяла да имам като стандарт и комфорт на живота.
... да ценя по достойнство всичко, което имам, с благодарност, че присъства в живота ми с ползотворност за мен.
... да се дистанцирам от всичко/всекиго, с което/когото нямаме пресечна точка на общ интерес и полезност.
... да ценя по достойнство всяко усилие, което влагам в постигане на целите, към които съм устремена.
... да остойностявам, както моя труд, така и този на другите, чиито услуги ползвам.
... да се променям в движение, според необходимостите ми за удовлетворение.
... да постигам мир и хармония, разбирателство между дух и душа, ум и тяло.
... да съм провокатор и мотиватор както за себе си, така и за другите, с които общувам.
... да съм в свободен Полет на духа и да съм навсякъде, където пожелая.
... да обичам Живота, с благодарност за всичко, което ми предлага да изживея.
Научих, че...
... да си истински доволен от случващото се в Живота, е нужно да се освободиш от всякакви очаквания и предварителни перспективи за хода на събитията.
... да си щастлив е всъщност е много просто, стига да успееш да премахнеш в ума си всички ограничения, които си изграждал години наред, следвайки общоприети норми.
... свободата е най-святото нещо, което имаме, а все я търсим и се борим да я имаме.
... често изглеждаме много глупаво, когато се погледнем с очите на страничния наблюдател.
... да искаш и да можеш са две различни категории, но най-добре е, когато се слеят в едно цяло.
... всичко в Живота е всъщност много просто, само дето ние го усложняваме, за да си намираме работа и оправдания за нея, защо не се случват нещата.
... ако имахме мъдростта за същината на Живота като човеци на Земята, едва ли бихме се изявявали по начина, по който сега го правим.
... единствено себе си си в състояние да променяш, според необходимостите си, които Пътят в Живота ни показва като належащи.
... няма как да изискваш нещо от някого да го проявява, ако душата му не го е включила като ресурс за ползване в Програмата-Живот, той просто не го разбира.
... да правиш непоискано добро е много често срещано явление, което поставя на изпитание много взаимоотношения.
... всеки говори за това, как иска да помага на другите, а на себе си - не може.
... човешката природа е силно разтегливо понятие, винаги има с какво да изненадва.
... да си ученик в Живота е голямо забавление, стига да знаеш как да се забавляваш.
... всеки житейски урок се усвоява поетапно, а не отведнъж. Винаги има регрес-изпит, който проверява доколко всеобхватно и устойчиво си го усвоил. Не издържиш ли на регреса, се връщаш на поправителен, за доусвояване.
... никой не е собственост на никого, а ние все това търсим във взаимоотношенията си, да сме обвързани и зависими един от друг.
... да си индивидуалист е важна част от Пътя на съзряването и помъдряването.
... за да постигнеш балансирана себеоценка, е нужно първо да си наясно какво точно очакваш от себе си да си, кой и какъв да си. Без тези пояснения си вечно лутащ се.
... благодарността е синоним на свободата. Когато си благодарен, си освободен от всякакви недоволства и липси, а има ли ги, не си свободен, а зависим.
... всяко нещо е многоизмерно, а често виждаме само една от всичките му страни, което повлиява на решенията ни, на изборите, които правим. Всички други страни остават като пропуснати неусвоени ползи, заради нашата незряла осъзнатост.
... за да се чувствам комфортно в себе си е нужно да се обичам без самокритика.
... всеки вижда едно и също нещо от позицията на неговата житейска философия, което поражда разногласия и противопоставяния, а това води до усложнения.
... за да живееш спокойно Живота не е нужно кой знай колко много. Привързаностите ни правят зависими, а те ограничават жизнерадостта и свободата да си себе си.
... хората влизат и излизат от Живота ни, никой не остава “вечно, за цял живот”.
... да живееш интересно и нескучно, е нужно да си мечтател без ограничения.
... направиш ли бумеранга свой най-добър приятел, той винаги ще ти носи най-доброто.
... да се усещаш значим е знак за нашата уникалност. Всеки е неповторим екземпляр.
... колкото по-малко изисквания имаш към нещата от Живота, толкова по-разнообразен и вълнуващ е той, защото Животът най-добре знае кога, с какво и как да те зарадва.