Мъдрост взета от живота

Много неща са важни в живота, които имаме пред себе си, които слагаме в графа “важни”. Те всичките са взаимообвързани една с друга, взаимно си повлияват и взаимодействат, по един или друг начин. Най-важното сред тях е да се научим да ги разграничаваме, да селектираме, да приоритетизираме, да не ги виждаме замъглено като през опушено стъкло, за да сме винаги наясно какви са задачите ни в живота, да не се объркваме в незнания, неясноти, колебания.

Нужно е да полагаме усилия да се самосъхраняваме, да сме способни и можещи да владеем себе си и посоката, която следваме в живота като главен основен път за душите ни в проявите ни като личности и разгръщащи се духовни енергийни същности.

Нужно е осъзнато да възприемаме себе си и другите около нас с уважение, като индивидуалности, с творчески заряд и потенциал за развитие и прояви, защото всеки от нас носи в себе си знания и мъдрост, които душата му усвоява в Духовния свят, за да ги прилага в живота на практика.

Никоя душа не е лоша. Всички сме ярки светли енергийни сфери, духовни енергийни същности. Програмата-живот на всяка душа включва задачи, житейски уроци, казуси, истории, обвързаности и самостоятелност, които определят събитията, през които личността преминава, с по-силен водещ разум (АЗ) или с по-силно проявяващ се дух (Висш АЗ).

Главни задачи в житейския път са: усвояване на дуалността, космополизмът, търпението, последователността, жизнерадостта, многовариантността във възможните сценарии и решения, себеизучаване-себеразбиране-себеотстояването, свободата, независимостта, дръзновението.

Приемането на нещата от живота с ясен прозорлив поглед е съществено важно и нужно, за да прозира човек зад нещата, защото на пръв поглед нищо не е такова, каквото изглежда, защото едноколовозното възприятие води до много заблуди, ограничения, пропуски и тежки причинно-следствени резултатности. Нужно е да се развива многоаспектно виждане, от различни гледни точки едновременно, коректно и обективно (а не изгодно).

Нужно е да се помни, че огледалото и бумерангът са неразделна част от нашия живот. Като в огледало се оглеждаме в очите на другите, какво всъщност сме, как се проявяваме. Бумерангът винаги се връща при нас – каквото правим, каквото мислим, това идва към нас.

Сложно е за човек да осъзнава, че в нашата кръв, в клетъчната памет на организма и тялото ни, на душевността и духа ни, в енергийните ни тела и в аурата ни, натрупваме цялата история на делата си и проявите си в живота, мислите, думите, отношението, които излъчваме към другите и към самите себе си. Замисляме се за тях едва когато разберем, че това се случва, че едва когато сигналната система на цялостната ни клетъчна памет се включи с показване на болки, травми, негативности, ние обръщаме внимание и страдаме, че сме допуснали това да се случи.

Живеенето в мир, хармония, баланс и разбирателство вътре в себе си, между дух и душа, ум и тяло, между мъжка и женска енергия, между даване и получаване, отдаване и привличане, в мир и разбирателство с околния видим и невидим свят, са основните фактори за успешен живот.

Човек е мъдър и способен да е щастлив, когато следва в живота своите истини, своите житейска философия и мироглед, своите принципи, без да копира тези на другите (осъзнато или неосъзнато), защото истината е многолика и се базира на личния поглед и опитност, които всеки е придобил по един или друг начин, оформил след това в мъдрост, която споделя. Важно е всеки сам да създава мъдрост от своята житейска опитност, а не да следва тази на другите.

Важно е осъзнаването и знанието за понятията, които ползваме, какво е тяхното съдържание, послание, роля, въздействие в нашия словоизказ и речников запас, защото всяка дума е стрела изстреляна с цел и посока, която руши или създава, наранява или благославя (другиго и нас).

Важни и полезни са изучаването на сънищата, на метафорите и символите в тях, като вид послания-насоки от душата и от невидимия духовно-енергиен свят за проявите ни на Земята.

Важно и необходимо е човек да се стреми да ползва (припомня или придобива) информация за Духовния свят (У Дома), за себе си като светлинна духовна енергийна същност, да развива себе си и в духовно-енергиен аспект като Личност-Творец паралелно със земните си задачи в прагматичния материален дуалистичен свят.

Важно е укрепването на вярата в себе си, че душата не е мазохист, че тя е съставила Програмата-Живот за земно проявление в ново превъплъщение-роля и е предвидила позитивна и негативна резултатност във вариации, за да е способна да ни превежда през събитията, каквито и да са те, в какъвто и околен свят да се озоваваме (с условия, фактори, събитийности, взаимоотношения в различни конфигурации – подкрепящи, спъващи, спиращи) по най-ползотворния за нас начин, като ни учи да възприемаме всичко и всекиго като мъдър учител провокатор-мотиватор по Пътя в процесите на израстване, разгръщане, помъдряване, еволюция.

Важно е осъзнаването, че ние сме творци на живота си, че следваме свободната си воля и свободен избор за решенията и изборите, които правим, че духът ръководи душата по Пътя заедно с ума-разума, че от нас зависи как разбираме и следваме тези процеси. Вярата в Бога, в Отеца-Създател, във висшите сили, същности и енергии, които са невидимите спътници по Пътя ни в живота са в помощ и подкрепа към нас, но не те определят посоката и съдържанието на делата ни, а ние самите.

Никой нищо не ни дава, взема, забранява или заповядва. Всяка душа е благословена да е свободна! Тя е тази, която определя какви ресурси, знания, опитности, мъдрости да ползваме в проявите ни в живота, какви посоки да следваме, ръководени от духа си в границите на възможностите, за които сме подготвени, имаме жизнена енергия, творчески потенциал, знания и са част от мисията ни в живота.

Не за всяка Програма-Живот душата включва за усвояване житейските уроци за майчинство, бащинство, ролята на родител, участващ в раждането на нов живот за душите избрали ги за поява на Земята. Има приоритизиране на житейските уроци за усвояване-надграждане, на под-мисиите в проявите по различни начини в различни житейски области-аспекти-направления.

Важно е да даваме свобода на детето в нас да се проявява, да твори, да пее, да пише, танцува, рисува, да подкрепя жизнерадостта и пъстроцветието в нас, за да усещаме живота с всичките си сетива и сензитивности, да преминаваме с лекота през него без да го вземаме твърде на-сериозно.

Знанието как да ползваме мъдростта пренасяна през вековете в съвременен вариант е помощ и подкрепа за нас като мъдър съветник, в много отношения, като база, на която стъпваме, за да я надграждаме и обогатяваме с нови познания и опитности.

Важно е да живеем Живота достойно, с чест и отговорност първо към себе си, и към другите.

Галя Йосифова