Към Ошвешт - Въпроси - Отговори - част 6

Въпроси към моята духовна наставница Ошвешт и отговорите към тях – част 6

Простено ли е в името на бъдещето на децата си човек да се преструва и мами другите хора?

Въпросът е стойностен и има кратък и дълъг отговор. Краткият е категорично НЕ! - казано по начина, по който е формулиран въпросът, с използваните в него думи в съчетание. По-задълбоченият отговор е: Знаете, че всяка душа избира родителите си, в кое семейство да се появи, за да довърши кармични истории с тях от предходни животи - от една страна, и от друга - защото ролята на родителите за душата е те да й създадат тази обстановка и това отношение към нея за израстване, за създаване на модели на поведение, които тя ще използва по-късно в живота си към хората, с които ще общува, комуникира, взаимодейства, сближава, и също така - те - родителите, са провокаторите-стопери или помагачи за развитието на талантите и способностите на душата в новото й превъплъщение като дете на тези родители в това семейство и в тази фамилия. Това е жизнено необходимо на душата, за да изпълнява целенасочено заложената проектирана за този й живот на земята програма. Какво е отношението на родителите към детето? В повечето случаи те проявяват загриженост и полагат усилия да го отгледат и възпитат според своя мироглед и житейската си философия. Копират върху него своя модел от детството си и изискват от него да спазва и следва критерии и изисквания, които или му пречат или го подпомагат в развитието на личностната му и ценностна система, на житейската философия и мироглед, които в последствие то само ще си изгради. Малък е процентът от родителските двойки, които остават заедно в живота до края на дните си.

Ако единият родител реши да напусне семейството - по една или друга причина, разберете, че по този начин той изпълнява своята житейска програма и колкото и сурово и неприемливо да ви звучи, това е правилният ход, докато в другите случаи - ако остане в семейството против волята си и се пренася в жертва в името на детето/децата, допуска основната грешка - да пренебрегне личностните отговорности, които има към своя собствен живот! Недопустимо е да бъде манипулиран който и да е член на семейството с настояването, че в името на детето е длъжен да стои в него против волята си! Следването на личния житейски път в никакъв случай не означава бягство от отговорност за детето като родител, за неговото възпитание и израстване! За всеки един родител е строго индивидуално вземането на решение как да изпълнява добросъвестно родителските си ангажименти паралелно с изпълнението на отговорностите към личностната си програма за този си живот. Да се живее фалшиво в едно семейство в името на детето е най-често срещаната провокация, която много от вас може би добре познават от собствен опит и знаят до какви последици довежда - за всеки един член в семейството. Душата в детската си възраст усеща и възприема много повече, отколкото може да изрази и покаже видимо и когато взаимоотношенията между родителите не са в хармонично равновесие, тя усеща дисбаланса и страда много. Преживяванията на детето в такава среда оформят модели на поведение, които то през целия си живот ще следва и ще прилага за всички взаимоотношения с хората, с които ще се среща, общува, комуникира, взаимодейства, кооперира, сближава.  

Най-добрият модел за поведение в такива случаи е да се разговаря с детето и като на зрял човек да му се обясни защо родителите не могат да продължават да живеят заедно в общ дом. Всяка лъжа, всяка измама, всяко двуличие, всички преструвки и фалшиво поведение нанасят значително по-голяма травма върху психиката на детето, отколкото коректната почтена раздяла на родителите. Когато детето поддържа редовни и добри взаимоотношения с напусналия семейството родител, когато усеща неговата обич, подкрепа, духовна връзка с него, тогава за него всичко е наред, защото ще знае, че не е изоставено, че не е пренебрегнато, не е забравено. Всички травми в живота на човека имат корени в детството, което е имал и средата, в която е израснал. Не си мислете, че оставайки в семейството - въпреки волята и желанията ви, носейки маска и водейки двойнствен живот, вие помагате на детето, като принасяте себе си в жертва. НЕ! Дали сте баща или майка, случи ли се да се озовете в нещастлива партньорска връзка, от която сте създали дете, не се крийте зад маската на жертвоготовността в името на детето и да усложнявате личностните програми на всички в семейството! Проумейте, че всеки един от вас носи отговорност първо за своя собствен живот и след това за всеки друг! Не бъркайте личната отговорност към себе си с амбициите на егото, които представят историята на нещата в съвсем друга светлина. Разликата между двете е много малка и от вас зависи коя от двете позиции ще заемете и ще следвате.

Прието на  25.04.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Каква е идеята на природосъобразния живот

Каква е идеята на природосъобразния живот (здравословно хранене, спорт, грижи за тялото), ако всичко е предварително решено, т.е. можем ли да въздействаме на продължителността на живота или всичко опира само до качеството? Да се отговори еднозначно на този въпрос не е възможно. Няма правилни или неправилни неща. Има необходимости, които в голямото си разнообразие предлагат на човека (в различните периоди на живота му) различни модели за следване, в зависимост от уроците и поуките, които има да усвоява в дадения период и как в познание да ги превръща в резултат на тяхното прилагане/използване. Природата със сигурност е необходима на всеки един човек, защото тя е връзката му с майката земя, която дава жизнена сила и зарежда физическото тяло с живителна енергия. Общуването с природата е необходимо за поддържането на вътрешния баланс и за доброто здраве на физическото тяло и на организма. В дуализма дух и душа / ум и тяло ролята на природата е от изключително голямо значение. Тялото е домът и транспортното средство за духа и душата, и за да има баланс между тях е необходима връзка със земята и с нейната природа. За спорта нещата стоят по малко по-различен начин. Спортът е проява на силата на духа - как да поддържа на ниво възможностите на човешкото тяло, които за определен период от живота го поддържат жизнено, силно, здраво, красиво. Чести са случаите, когато спортовете вместо да повлияват благотворно, нанасят големи травми на физическото тяло, а от там се пренася влияние върху духа в душата на човека. Въпрос е на умерен баланс - доколко спортът се практикува за добро здраве или чрез него се изисква от тялото до краен предел да покаже какви са физическите му възможности - по една или друга причина, ръководена от егото на човека. 

Храненето - всеки от вас има своя собствена формулировка за определението “здравословен начин на живот и здравословно хранене”. Тя е строго индивидуална, защото всеки организъм е отделна вселена със своя порядък и съотношение на химичните елементи и минерали в него, в комбинация за дадения човек, която не може да бъде съотнесена и приложена към другите човеци. Знае се много по тази тема при вас и е излишно да навлизам в дълбочина в нея. Знайте, че всеки от вас сам определя кой хранителен режим е най-добър за него и помнете, че всички насилствено наложени на организма хранителни модели вредят повече, отколкото помагат. Организмът има памет и ако вие го насилите да му наложите насила непасващ нему хранителен режим, то неговата реакция в отговор ще бъде болест, напълняване, отслабване или разстройство на психиката, което води до депресии, отчаяние, занижено самочувствие, страх и т.н. Стомахът автоматично подава на мозъка импулси от какви химични елементи и минерали се нуждае в даден момент, което от своя страна довежда до възбуждане на рецепторите (вкус, обоняние, “гладни очи”) и вие приемете точно такъв вид храна, която набавя на организма това, от което се нуждае. Много е важно да се храните с апетит, а не насила, т.е по силата на принудата да ядете това, което ви падне, което имате под ръка. Самоизтезание е да се насилвате да ставате вегетарианци, да ядете прекалено много месо или пикантни храни. Яжте храна, която подбирате с очите на стомаха! Тогава ще се храните по най-добрия начин, организмът ви ще ви е благодарен и ще ви се отплаща с добро здраве. Това от своя страна рефлектира и върху продължителността и качеството на живота, но в никакъв случай не е основният и определящ фактор за изпълнението на задачите в личностната програма за развитие и израстване на душата като цяло в настоящия й живот. То е само част от нея, но не и с водеща роля.

Прието на  25.04.2011г. от  Ошвешт през  Галя  Йосифова - Виния

Откъс от книгата “Смисълът на живота”, 1-ва книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА

https://galjajosifova.com/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B8